"Свободна Европа"

"Беше скромен момент, но изпълнен с огромна празничност и човешка топлота. Извиних му се от името на Република Чехия за атаките, на които е бил подложен в продължение на години. Той беше в добро настроение, просто взе документа и каза "благодаря".

Така чешкият посланик в Париж Петър Дрюлак описва момента, в който е посетил писателя Милан Кундера в неговия дом във Франция, за да му връчи сертификата за чешко гражданство. 40 години след като то му е отнето от управляващата тогава в Чехословакия Комунистическа партия.

"Това е много важен символичен жест, символично завръщане на най-великия чешки писател в Чехия", допълва дипломатът. "Той е гигант в европейската литература, автор на "Шегата", "Книга за смеха и забравата" и "Непосилната лекота на битието".

Това са само някои от най-известните произведения на автора, които той пише в изгнание. Те са забранени в родината му до края на 80-е години. Други свои творби, като "Изкуството на романа", Кундера пише на френски и те дълго остават без превод на чешки.

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно. През 1948 г. става член на Чехословашката комунистическа партия, но докато учи във Филмовия факултет на "Академията за музикални изкуства" в Прага бива изключен заради „антипартийна дейност“. През 1952 г. завършва Академията и преподава в нея история на западноевропейските литератури, а четири години по-късно и членството му в партията е възстановено.

Не задълго обаче. Като един от известните интелектуалци по време на Пражката пролет, той предизвиква властите с изказвания срещу окупацията на страната от войски на Варшавския договор. Това довежда до забрана за публикуването на негови произведения и до повторното му изключване от Комунистическата партия. През 1979 г., когато Кундера вече живее и преподава във Франция, чешкото му гражданство е отнето. Две години по-късно той става френски гражданин.

За първи път в родината си Кундера се връща още през 1996 г. Оттогава той посещава Чехия често, но не търси публичност по време на пътуванията си. В интервю за "Ню Йорк Таймс" от 1984 г. той казва, че идеята за "вкъщи" за него е много "неясна".

"Чудя се дали нашата идея за дома не е една илюзия, един мит. Питам се дали не сме жертви на този мит. Дали нашата вяра в това, че имаме корени не е просто една измислица, за която сме се захванали", казва Кундера.

През 2008 г. той е награден с Националната награда на Чехия за литература, но не отива да я получи. Година по-късно родният му град Бърно го прави почетен гражданин, но той остава във Франция. В писмото, което той праща, за да бъде прочетено на церемонията, той описва себе си като френски автор и настоява книгите му да бъдат смятани за френска литература.

Дали книжарниците ще сложат романите на Кундера в своята френска или чешка част едва ли има толкова голямо значение, колкото следата, която писателят оставя в световната литература. Често споменаван като кандидат за Нобелова награда, неговото творчество е неотменима част от европейското изкуство на 20-и век.

В статия от 2015 г. изследваща наследството, което Кундера оставя в световната литература, английският вестник "Гардиън" описва романите му като "незаменима част от своето време, те съвпадат с духа на епохата, но и въплъщават нещо по-силно и трайно".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Най-важното нещо за мен е да бъда добър баща. Това е много по-трудно от филмите.“

Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор, роден на 15 август преди 57 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.