ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ (превод от италиански)

Бекет (1906 -1989) и Йонеско (1909 - 1994), които сега правят закъснялото си шествие по родните театрални сцени, (нали до 1989 бяха забранени!), не бяха близки приятели, но се уважаваха. След смъртта на мълчаливия ирландец, който пишеше на езика на Волтер, вместо на английски, по-словоохотливия от него Йожен Йонеско, блестящо овладял френския, даде това неочаквано интервю пред италианското списание “Панорама”, в което изрази отношението си към автора на “В очакване на Годо”. Тази година мислещият свят отбелязва 110 години от рождението на румънския драматург и писател.

-------

- Мисля, че театърът на абсурда не съществува. Абсурден е нашият  свят. Това определение – Театър на абсурда всъщност го измисли един английски критик, кой то изглежда не успя да роди нещо по-умно... аз мисля, че трябва да говорим за самите пиеси и техните послания, вместо да търсим абсурдното в тях. То е в живота. Другото няма смисъл. 

Каква е според Вас разликата между Вашите пиеси и тези на Самюъл Бекет? 

- Бекет пишеше и мислеше доста различно от мен. Но мисля, че ни обединяваше стремежът да се докосваме до най-важните проблеми в живота, като пренебрегваме традицията и похвалите на т. нар. “буржоазен реалистичен театър” и на масовата литература. Занимаваха ни въпросите на живота и смъртта, нищетата, очакването на Бог, екзистенциалната скука.  Моят театър, както и театърът на Самюъл Бекет, са определено метафизични по своята същност, макар между тях да има премного различия. И това е хубавото. 

И все пак, какво е за Вас явлението Бекет? 

- В човешки план бяхме до известна степен  свързани, при все че не бяхме приятели, а от известно време не се и срещахме. Аз много съжалявам за този човек. Знаех, че ще умре, както и че и аз съвсем скоро ще умра. Това е неизбежно. Уважавах го много. 

Бекет беше истински поет, който непрекъснато търсеше Бога. Търсеше го навсякъде! Не мога да говоря за него, без да мисля метафизически. Неговият театър, както и моят, не са достъпни за всеки, въпреки че и двамата станахме известни. В нашите пиеси ние представяхме хората предимно в комичен план. Не, по-скоро в трагикомичен. По-късно аз написах други неща, които са може би по-малко известни сега, като например, “Неплатен убиец”, “Човекът с куфарите”, “Тази невероятна бъркотия!”, в които засегнах някои проблеми в по-достъпен за възприемане от широката публика план. За разлика от пиесата “Урокът”, например. За разлика от мен, Бекет не  изневери на стила си, докато впоследствие аз се завърнах към своя първи стил на писане с “Пътуване към мъртвите” – това е една от последните ми работи за театъра. В нея езикът е несвързан както  е в “Плешивата певица”, моята най-известна пиеса, но този драматургичен текст не е решен в комичен план. Освен това написах и някои политически текстове: “Човекът под знака на прогреса” и “Антидоти” (Противоотрови). 

Участието в политически полемики Ви дистанцира от Бекет, който винаги се е държал настрана... 

- Всъщност аз нямам определени политически пристрастия. Моите интереси винаги са били неполитически, въпреки че често са ме обвинявали в това или онова. Винаги съм считал, че ПОЛИТИКАТА Е МНОГО МРЪСНА РАБОТА, ЕДНО ГОЛЯМО ЗЛО, което непрекъснато руши нашия свят, че хората просто нямат нужда от нея, от политиката. От политиката имат нужда единствено политиците, КОИТО НЕ УМЕЯТ ДА ВЪРШАТ НИЩО ПОЛЕЗНО  и затова са станали такива. Повечето политици са безполезни, дори вредни  хора...

Имате предвид всяка политика, нали? 

- Да, разбира се! Отначало политиката е била измислена от някои умници за хората, уж да живеят по-добре, по-удобно и по-спокойно заедно на едно място. Макар, че това е абсурд! Така е било в древността. После се появило робството... 

На едно място писахте, че главният недостатък на Самуел Бекет е  в “непреодолимото му желание да бъде винаги съвършен” ... 

- Това беше една от моите големи и наистина осъдителни грешки. Онова,което казваше той днес е толкова ценно, толкова метафизично, че малките несъвършенства в стила (които толкова много го притесняваха!) нямат вече никакво значение. Убеден съм в качеството на всичко, което написа Бекет. Той беше истински перфекционист и сега никой не може да се сравни с него... 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 163 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.