ИВАН ДИМИТРОВ, "ДНЕВНИК"

Водещият американски литературен критик и професор в Йейлския университет, чието меланхолично почитание пред литературната класика, обемно творчество, разбираем език и застъпничество на ценностите на западната цивилизация сред всички модни тенденции на времето го направиха известен автор, е починал вчера на 89 години в болница в Ню Хейвън, щата Кънектикът, съобщи "Гардиън".

По думите на неговата съпруга Джийн Блум в последните години здравословното състояние на Блум се е влошило. Въпреки това критикът не е спрял да пише и дори преди седмица е изнесъл лекция пред студенти.

Блум е автор на повече от 20 книги и винаги се е гордеел с това, че успява да направи университетските въпроси на литературознанието достъпни за масовите читатели. Той често предизвиква неодобрение, защото си позволява да говори за "понижените стандарти на съвременната литература". И в същото време се появява в бестселър класациите със заглавия като "Западния канон" и "Книгата на J", в която говори за влиянието на Йехова и Исус Христос като литературни герои. Гостува в предавания като "Добро утро, Америка", а е член на Американската академия за изкуства и литература.

Блум излага една от най-известните си теории в книгата си "Страхът от влияние". В нея той твърди, че

творческият акт не представлява поклон пред миналото

а по-скоро фройдистка битка, в която авторите отхвърлят и изкривяват образите на своите литературни предшественици, като същевременно техните произведения дължат почти всичко на класиката. Критикът се опитва да обясни защо литературните синове не желаят да приличат на бащите си, а "страхът от влияние" постепенно започва да означава начина, по който творците от всички сфери на изкуството се отнасят към собственото си вдъхновение. Оттогава теорията многократно е дебатирана, пародирана и подлагана под съмнение, включително от самия Блум.

Блум е роден през 1930 г. в Ню Йорк - източната част на Бронкс, в семейството на православни еврейски емигранти от Русия. Увлечението му по литературата започва с поезия, написана на идиш, но скоро той открива автори като Т. С. Елиът и Уилям Блейк. Завършва класическа филология в Корнелския университет. През 50-те години на миналия век се опълчва срещу класицизма на Елиът. Но в следващите десетилетия Блум остро изразява своето неодобрение и към афроцентризма, феминизма, марксизма и други течения, които той включва в своята

"школа на негодуванието".

Като краен защитник на "високата литература" Блум не одобрява книгите за Хари Потър и "слам поезията" и е ядосан, когато Стивън Кинг получава Националната награда за книга на САЩ през 2003 г. Щом Дорис Лесинг, авторът на "Златната тетрадка" - книга, считана за класика от привържениците на феминизма, получава Нобеловата награда за литература през 2007 г., Блум коментира, че това е "чиста политическа коректност".

В "Западния канон" (1994 г.) критикът се спира на 26 имена в литературата - от Данте Алигиери до Самюъл Бекет, и обявява Филип Рот, Томас Пинчън и Дон де Лило за най-големите съвременни автори. В центъра на канона той слага Уилям Шекспир.

Неговите хвалебствия обаче не са резервирани за "белите мъже". В "Книгата на J" (1990 г.)

Блум твърди, че някои части от Библията са написани от жена.

Счита Бога от Стария завет за един от "най-великите литературни герои". Почитател е на творчеството на Вирджиния Улф, Емили Дикинсън, Джейн Остин, а между стотиците книги, които редактира, попадат заглавия на Тони Морисън, Мая Анджелоу и Ейми Тан.

Въпреки съпротивата си към популярната култура Блум не крие, че харесва рок групата The Band, и признава, че често гледа MTV. В интервю пред литературното списание The Paris Review казва, че текстовете на песните и цялостната атмосфера, които вижда по телевизионния канал, отразяват реално това, от което САЩ се нуждае и това, за което американците мечтаят. За него този образ на реалността е "наистина странен и възхитителен".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?