МАЯ СТЕФАНОВА, "Дневник"

Публично да не одобряваш нещо и да го получиш. Точно такава е ситуацията с австриеца Петер Хандке, който днес получи Нобеловата награда за литература за 2019 г., но в същото време е един от нейните големи критици в миналото. През 2014 г. той обявява пред австрийските медии, че отличието носи на победителите "фалшиво канонизиране", и дори призовава тя да бъде премахната, припомня изданието France 24.

Но това не е първото му по-остро изказване, което изскача от архивите на медиите, които пишат днес за него. Така например в миналото той описва Томас Ман, един от гигантите в немската литература и също носител на Нобел от 1929 г., като "ужасно лош писател", който създава "сополива проза".

Едно погребение с много последствия

Онова, което предизвиква най-големи противоречия в неговата биография обаче, е присъствието му на погребението на бившия сръбски президент Слободан Милошевич и симпатиите му към сърбите по време на войната в Югославия през 90-те. С есето си "Зимно пътуване до Дунав, Сава, Морава и Дрина или справедливост за Сърбия", публикувано през 1996, той предизвика скандал, защото окачествява сърбите като истинските жертви на гражданската война.

Хандке е роден в Грифен в Южна Австрия по време на Втората световна война през 1942 г. в семейството на германски войник и майка от словенското малцинство в Австрия. След като прекарва няколко години в комунистическия Източен Берлин, Хандке израства в Австрия и открива за първи път любовта си към писането, докато пише за списанието в омразното му католическо училище.

Заради факта, че изнася реч на погребението на Милошевич през 2006 г., когато срещу него се води дело за престъпления срещу човечеството, на което Хандке е канен да свидетелства в негова защита, парижкият театър "Комеди Франсез" отменя намеренията си да постави пиеса на писателя. Същата година самият Хандке отказва да получи и немската награда за литература на името на Хайнрих Хайне.

Този епизод от живота му се отразява и когато му е присъдена голямата награда на името на Хенрик Ибсен през 2014 г. На събитието за връчването е посрещнат от демонстранти, които скандират "фашист" и държат плакати, на които пише, че той отрича геноцида. "Какво унижение!", казва тогава Ханке пред австрийската информационна агенция. И допълва: "Не за мен, а за сериозността на писателската дейност."

Наивна и с охрана

Другият обявен днес носител на Нобелова награда за литература, но за 2018 г., Олга Токарчук, е родена през 1962 г. в Сулехов, Полша, и днес живее във Варшава. Родителите й са учители, а баща й работи и като училищен библиотекар. В библиотеката тя започва да чете почти всичко, до което успее да се добере, и така развива апетита си за литература, сочи справката на Шведската академия.

След като следва психология във Варшавския университет, открива, че тази работа не е за нея по време на стажа си в психиатрична клиника. Прави дебюта си като писател през 1993 г. с книгата "Пътешествието на хората на книгата" (Podróz ludzi Księgi), чието действие се развива през XVII век във Франция и Испания, където героите търсят мистериозна книга в Пиренеите. Книгата е приета добре и получава наградата на полските издатели за дебют. Нейният голям пробив обаче идва с "Правек и други времена" (Prawiek i inne czasy).

Когато през 2017 г. нейната книга "Бегуни", която след това печели и наградата "Ман Букър", е на път да бъде издадена във Великобритания, изданието Bookseller отбелязва за Токарчук, че "тя може би е един от най-великите живи писатели, за които никога не сте чували".

След като "Книгите на Якоб" е издадена в Полша, издателят й там й наема за известно време охранители. Историята в книгата се развива на границата между днешните Украйна и Полша и разказва за Якоб Франк, роден като евреин религиозен лидер, който ръководи принудителнoто приемане на католицизма от неговите близки евреи.

"Бях много наивна. Мислех, че ще можем да дискутираме тъмните страни на нашата история", казва писателката пред "Гардиън" за книгата.

Няколко дни по-късно тя попада насред друга противоречива ситуация. През 2009 г. на Берлинале е представен филмът на режисьорката Агнешка Холанд Pokoto, базиран на романа на Токарчук от 2009 г. Drive Your Plow Over the Bones of the Dead, чийто сценарий двете пишат заедно. Полските новинарски агенции обаче го определят като "дълбоко антихристиянска творба, която прокламира екотероризъм". Стига се дотам, че филмът взима престижната "Сребърна мечка", а на съвместната пресконференция тогава двете се шегуват, че възнамеряват да сложат това определение на рекламните визии на филма, защото "ще накара хората, които иначе не биха си направили труда, да дойдат и да го видят".

Друга нейна запазена марка - прическата с т.нар. дредлокс - също има интересно обяснение. За мнозина може да изглежда като някакво намигване към хипи периода, на който тя става свидетел в детските си години. Токарчук обаче има своето характерно неофициално научно обяснение. Прическата й всъщност е "плика полоника", или "полска плетеница", данни за която датират още от XVII век. "В определен смисъл можем да сме горди от това, че сме въвели тази прическа в Европа", казва тя. И допълва: "Плика полоника трябва да бъде добавена към списъка с наши изобретения наред със суровия нефт, пелмените и водката."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.