ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Героят от едноименната трагедия на Уилям Шекспир (написана през 1633) не е бил нито гърбав, нито куц, заявиха наскоро английски учени.

„Лебедът от Стратфорд” описва последния суверен от прочутата династия на Плантагенетите , починал преди повече от 500 години, като мъж с грозна, физика – много гърбав, куцащ, чийто страшен и отблъскващ вид е разлайвал дори кучетата.  Но английски изследователи доказаха, че истината е  съвсем друга. Като проучиха тленните останки на този „зъл и коварен крал” и реконструираха в 3D неговия гръбначен стълб, стигнаха до извода, че Ричард ІІІ Плантагенет  ( 1452 – 1483) не е бил гърбав, а е страдал от сколиоза, странична деформация на гръбначния стълб.

Учените забелязали тази аномалия, когато открили скелета на краля в околностите на град Лейчестър през 2012 година. И това беше една от най- значителните археологически находки през последно време във Великобритания. Изследователите са възстановили в пластмасов модел 3D гръбначния стълб чрез сканиране, а изследването публикували в медицинското списание „Лансит”.

„Това е типичен случай на сколиоза, появила се още в юношеските му години”, твърди проф. Бруно Морган, специалист- рентгенолог от Университета в Лейчестър.

Гръбначният стълб на британския владетел е със силна, подчертана извивка между 65 и 85 градуса, която може да се определи като спирала. В наши дни този дефект може да се коригира успешно по оперативен път, но преди 500 години това е било немислимо. Дясното рамо на суверена било малко по-издигнато от лявото, торсът малко по-къс от нормалното, в сравнение с дължината на крайниците.

„Шекспир е имал правото да напише, че Ричард ІІІ е страдал от гръбначно изкривяване. Но е сгрешил, че това е било голяма гърбица”, твърди проф. Пирс Митчъл, биолог и антрополог от Университета на Кембридж.

„Шекспир пише още, че кралят е имал тънки ръце и е куцал. Но като анализирахме скелета, установихме с точност, че при него всичко е било симетрично. И нито ръцете са били слаби и тънки, нито има някакъв признак, че е куцал. Краката му не са били нито къси, нито криви, а напълно нормални!”, добавя същия учен.

Ричард ІІІ е убит през 1485 година, по време на тежка, кръвопролитна битка, когато е 31-годишен и воюва с политическите си врагове, за да запази короната. След неговата смърт настъпва краят на династията на Плантагенетите и началото на династията на Тюдорите, с коронацията на Хенри VІІ Тюдор.

„От друга страна, бих казал, че физиката на Ричард ІІІ не е била чак толкова противна и отблъскваща, както твърди Шекспир. Но ясно е едно, че човек със сколиоза и изкривяване на част от гръбнака с около 70 градуса, не може да не е имал някакви страдания и да се е чувствал съвсем здрав. Но няма съмнение: Ричард ІІІ е бил достатъчно силен, за да носи тежко оръжие, да отиде на война, да се бие с враговете си!”, добавя проф. Бруно Морган. 

В пиесата си, както знаем, Шекспир го описва като зъл и отмъстителен тиран, убил двама принцове, умрял с вика: „Кон, дайте ми кон! Давам царството си за един кон!”. Някои историци считат, че репутацията на този владетел след смъртта му е била силно очернена от неговите врагове, привърженици на Тюдорите.

А да не забравяме, че пиесата е написана близо два века след смъртта му и  не е документален разказ, а художествено произведение, в което истината и фикцията се преплитат.

Легендарният  актьор Сър Лорънс Оливие (1907 – 1989) пресъздаде на сцената и екрана много от главните роли в шекспировите драми, сред които и тази на легендарния Ричард ІІІ.

 

 По материали от английския печат 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.