ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Героят от едноименната трагедия на Уилям Шекспир (написана през 1633) не е бил нито гърбав, нито куц, заявиха наскоро английски учени.

„Лебедът от Стратфорд” описва последния суверен от прочутата династия на Плантагенетите , починал преди повече от 500 години, като мъж с грозна, физика – много гърбав, куцащ, чийто страшен и отблъскващ вид е разлайвал дори кучетата.  Но английски изследователи доказаха, че истината е  съвсем друга. Като проучиха тленните останки на този „зъл и коварен крал” и реконструираха в 3D неговия гръбначен стълб, стигнаха до извода, че Ричард ІІІ Плантагенет  ( 1452 – 1483) не е бил гърбав, а е страдал от сколиоза, странична деформация на гръбначния стълб.

Учените забелязали тази аномалия, когато открили скелета на краля в околностите на град Лейчестър през 2012 година. И това беше една от най- значителните археологически находки през последно време във Великобритания. Изследователите са възстановили в пластмасов модел 3D гръбначния стълб чрез сканиране, а изследването публикували в медицинското списание „Лансит”.

„Това е типичен случай на сколиоза, появила се още в юношеските му години”, твърди проф. Бруно Морган, специалист- рентгенолог от Университета в Лейчестър.

Гръбначният стълб на британския владетел е със силна, подчертана извивка между 65 и 85 градуса, която може да се определи като спирала. В наши дни този дефект може да се коригира успешно по оперативен път, но преди 500 години това е било немислимо. Дясното рамо на суверена било малко по-издигнато от лявото, торсът малко по-къс от нормалното, в сравнение с дължината на крайниците.

„Шекспир е имал правото да напише, че Ричард ІІІ е страдал от гръбначно изкривяване. Но е сгрешил, че това е било голяма гърбица”, твърди проф. Пирс Митчъл, биолог и антрополог от Университета на Кембридж.

„Шекспир пише още, че кралят е имал тънки ръце и е куцал. Но като анализирахме скелета, установихме с точност, че при него всичко е било симетрично. И нито ръцете са били слаби и тънки, нито има някакъв признак, че е куцал. Краката му не са били нито къси, нито криви, а напълно нормални!”, добавя същия учен.

Ричард ІІІ е убит през 1485 година, по време на тежка, кръвопролитна битка, когато е 31-годишен и воюва с политическите си врагове, за да запази короната. След неговата смърт настъпва краят на династията на Плантагенетите и началото на династията на Тюдорите, с коронацията на Хенри VІІ Тюдор.

„От друга страна, бих казал, че физиката на Ричард ІІІ не е била чак толкова противна и отблъскваща, както твърди Шекспир. Но ясно е едно, че човек със сколиоза и изкривяване на част от гръбнака с около 70 градуса, не може да не е имал някакви страдания и да се е чувствал съвсем здрав. Но няма съмнение: Ричард ІІІ е бил достатъчно силен, за да носи тежко оръжие, да отиде на война, да се бие с враговете си!”, добавя проф. Бруно Морган. 

В пиесата си, както знаем, Шекспир го описва като зъл и отмъстителен тиран, убил двама принцове, умрял с вика: „Кон, дайте ми кон! Давам царството си за един кон!”. Някои историци считат, че репутацията на този владетел след смъртта му е била силно очернена от неговите врагове, привърженици на Тюдорите.

А да не забравяме, че пиесата е написана близо два века след смъртта му и  не е документален разказ, а художествено произведение, в което истината и фикцията се преплитат.

Легендарният  актьор Сър Лорънс Оливие (1907 – 1989) пресъздаде на сцената и екрана много от главните роли в шекспировите драми, сред които и тази на легендарния Ричард ІІІ.

 

 По материали от английския печат 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 90 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .