ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Героят от едноименната трагедия на Уилям Шекспир (написана през 1633) не е бил нито гърбав, нито куц, заявиха наскоро английски учени.

„Лебедът от Стратфорд” описва последния суверен от прочутата династия на Плантагенетите , починал преди повече от 500 години, като мъж с грозна, физика – много гърбав, куцащ, чийто страшен и отблъскващ вид е разлайвал дори кучетата.  Но английски изследователи доказаха, че истината е  съвсем друга. Като проучиха тленните останки на този „зъл и коварен крал” и реконструираха в 3D неговия гръбначен стълб, стигнаха до извода, че Ричард ІІІ Плантагенет  ( 1452 – 1483) не е бил гърбав, а е страдал от сколиоза, странична деформация на гръбначния стълб.

Учените забелязали тази аномалия, когато открили скелета на краля в околностите на град Лейчестър през 2012 година. И това беше една от най- значителните археологически находки през последно време във Великобритания. Изследователите са възстановили в пластмасов модел 3D гръбначния стълб чрез сканиране, а изследването публикували в медицинското списание „Лансит”.

„Това е типичен случай на сколиоза, появила се още в юношеските му години”, твърди проф. Бруно Морган, специалист- рентгенолог от Университета в Лейчестър.

Гръбначният стълб на британския владетел е със силна, подчертана извивка между 65 и 85 градуса, която може да се определи като спирала. В наши дни този дефект може да се коригира успешно по оперативен път, но преди 500 години това е било немислимо. Дясното рамо на суверена било малко по-издигнато от лявото, торсът малко по-къс от нормалното, в сравнение с дължината на крайниците.

„Шекспир е имал правото да напише, че Ричард ІІІ е страдал от гръбначно изкривяване. Но е сгрешил, че това е било голяма гърбица”, твърди проф. Пирс Митчъл, биолог и антрополог от Университета на Кембридж.

„Шекспир пише още, че кралят е имал тънки ръце и е куцал. Но като анализирахме скелета, установихме с точност, че при него всичко е било симетрично. И нито ръцете са били слаби и тънки, нито има някакъв признак, че е куцал. Краката му не са били нито къси, нито криви, а напълно нормални!”, добавя същия учен.

Ричард ІІІ е убит през 1485 година, по време на тежка, кръвопролитна битка, когато е 31-годишен и воюва с политическите си врагове, за да запази короната. След неговата смърт настъпва краят на династията на Плантагенетите и началото на династията на Тюдорите, с коронацията на Хенри VІІ Тюдор.

„От друга страна, бих казал, че физиката на Ричард ІІІ не е била чак толкова противна и отблъскваща, както твърди Шекспир. Но ясно е едно, че човек със сколиоза и изкривяване на част от гръбнака с около 70 градуса, не може да не е имал някакви страдания и да се е чувствал съвсем здрав. Но няма съмнение: Ричард ІІІ е бил достатъчно силен, за да носи тежко оръжие, да отиде на война, да се бие с враговете си!”, добавя проф. Бруно Морган. 

В пиесата си, както знаем, Шекспир го описва като зъл и отмъстителен тиран, убил двама принцове, умрял с вика: „Кон, дайте ми кон! Давам царството си за един кон!”. Някои историци считат, че репутацията на този владетел след смъртта му е била силно очернена от неговите врагове, привърженици на Тюдорите.

А да не забравяме, че пиесата е написана близо два века след смъртта му и  не е документален разказ, а художествено произведение, в което истината и фикцията се преплитат.

Легендарният  актьор Сър Лорънс Оливие (1907 – 1989) пресъздаде на сцената и екрана много от главните роли в шекспировите драми, сред които и тази на легендарния Ричард ІІІ.

 

 По материали от английския печат 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.