ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

На 27 април 1853 година Флобер пише до  своята приятелка, писателката Луиз Коле: „Когато си легна, чета само Монтен. Едва ли има по- спокойна, по- умиротворяваща книга от неговата. От нея лъха здраве и благочестие! Ако я имаш, прочети главата за Демокрит и Хераклит и размисли над последното новоредие. В нашето тъжно време трябва да станем стоици...”

Наистина “Опити” е удивителна книга. Светът в тези страници ни поразява със своята пъстрота и динамичност. Mишел дьо Монтен ( 1553 – 1592) пише за всичко: за скръбта и суетата, за древните обичаи и бойните коне, за стиховете на Вергилий и за секса, за разкаянието и прошката, за ползата от наградите и молитвите, за възпитанието на децата, за брака и семейството, за ревността и любовта, за много, много неща или просто – за нещата от живота...” 

Философията на този велик французин е резултат от неговите свободни  размисли за живота и света. В своите три тома той живее не само чрез мисълта, но и чрез цялото си същество, личността, съдбата, характера си, чрез своята физика даже и това е съвсем нормално. Вярно е, че човек се състои от две равни половини – плът и дух. Да се предпочете едното за сметка на другото, може да ни се стори до известна степен странно и необичайно. 

Днес  философията на Монтен, повече от четири столетия след неговата смърт, може да ни се стори до известна степен странна и необичайна. Почти всички разсъждения на Монтен в неговите “Опити” за законите, религията, морала се преплитат с описания на събития от делничния живот.Без да се колебае, Монтен въвежда читателя в интимните кътчета на своята душа, поверява му своите недостатъци и привички, не скрива нищо от същността си. И всичко това е представено с подкупваща сериозност и чувство за отговорност. Авторът не се грижи за това как ще изглежда пред очите на другите – той иска да бъде прекалено откровен  и правдив и призовава и нас към това. 

“Опитите” са написани свободно, пластично, без следа от морализаторство. Монтен не е умеел да си предава важност, да заема пози на мислител и пророк. Мъртвата схоластика, която все още е имала корени в неговата епоха, му е била чужда. Привличала го е единствено античната култура на Гърция и Рим. Защото е бил повече езичник, отколкото християнин, и както твърди проф. Исак Паси: “Монтен е езически християнин. Защото езическа е неговата склонност да приписва разум на планетите, да търси връзка между небесните  тела и живота на хората, монарсите и империите, да равнопоставя човека и животните.”  

За съвременните читатели на Монтен и особено за по-младите тази  велика книга е една възможност  да се подготвят за оня дълъг или къс път, лесен или труден,наречен живот. Бих казал, че тя е и един отдушник, а също и пътеводител за  Изкуството да живеем достойно.  

ДА РАЗГЪРНЕМ ОТНОВО  БЕЗСМЪРТНИТЕ „ОПИТИ” НА МОНТЕН

 

 

 

 

 

 

 

Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как сте я използвали.

Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото тя лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.

Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.

Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.

Най-доброто държавно устройство за всеки народ е онова, което е съхранило неговата цялост.

Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.

Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.

Смъртта на един е начало на живота на друг.

В природата няма нищо безполезно.

Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.

Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.

Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично...По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.

Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.

Който се страхува от страданията, вече страда от страх.

От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.

По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.

Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.

Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.

При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.