ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

На 27 април 1853 година Флобер пише до  своята приятелка, писателката Луиз Коле: „Когато си легна, чета само Монтен. Едва ли има по- спокойна, по- умиротворяваща книга от неговата. От нея лъха здраве и благочестие! Ако я имаш, прочети главата за Демокрит и Хераклит и размисли над последното новоредие. В нашето тъжно време трябва да станем стоици...”

Наистина “Опити” е удивителна книга. Светът в тези страници ни поразява със своята пъстрота и динамичност. Mишел дьо Монтен ( 1553 – 1592) пише за всичко: за скръбта и суетата, за древните обичаи и бойните коне, за стиховете на Вергилий и за секса, за разкаянието и прошката, за ползата от наградите и молитвите, за възпитанието на децата, за брака и семейството, за ревността и любовта, за много, много неща или просто – за нещата от живота...” 

Философията на този велик французин е резултат от неговите свободни  размисли за живота и света. В своите три тома той живее не само чрез мисълта, но и чрез цялото си същество, личността, съдбата, характера си, чрез своята физика даже и това е съвсем нормално. Вярно е, че човек се състои от две равни половини – плът и дух. Да се предпочете едното за сметка на другото, може да ни се стори до известна степен странно и необичайно. 

Днес  философията на Монтен, повече от четири столетия след неговата смърт, може да ни се стори до известна степен странна и необичайна. Почти всички разсъждения на Монтен в неговите “Опити” за законите, религията, морала се преплитат с описания на събития от делничния живот.Без да се колебае, Монтен въвежда читателя в интимните кътчета на своята душа, поверява му своите недостатъци и привички, не скрива нищо от същността си. И всичко това е представено с подкупваща сериозност и чувство за отговорност. Авторът не се грижи за това как ще изглежда пред очите на другите – той иска да бъде прекалено откровен  и правдив и призовава и нас към това. 

“Опитите” са написани свободно, пластично, без следа от морализаторство. Монтен не е умеел да си предава важност, да заема пози на мислител и пророк. Мъртвата схоластика, която все още е имала корени в неговата епоха, му е била чужда. Привличала го е единствено античната култура на Гърция и Рим. Защото е бил повече езичник, отколкото християнин, и както твърди проф. Исак Паси: “Монтен е езически християнин. Защото езическа е неговата склонност да приписва разум на планетите, да търси връзка между небесните  тела и живота на хората, монарсите и империите, да равнопоставя човека и животните.”  

За съвременните читатели на Монтен и особено за по-младите тази  велика книга е една възможност  да се подготвят за оня дълъг или къс път, лесен или труден,наречен живот. Бих казал, че тя е и един отдушник, а също и пътеводител за  Изкуството да живеем достойно.  

ДА РАЗГЪРНЕМ ОТНОВО  БЕЗСМЪРТНИТЕ „ОПИТИ” НА МОНТЕН

 

 

 

 

 

 

 

Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как сте я използвали.

Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото тя лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.

Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.

Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.

Най-доброто държавно устройство за всеки народ е онова, което е съхранило неговата цялост.

Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.

Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.

Смъртта на един е начало на живота на друг.

В природата няма нищо безполезно.

Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.

Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.

Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.

Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.

Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.

Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично...По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.

За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.

Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.

Който се страхува от страданията, вече страда от страх.

От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.

По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.

Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.

Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.

Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.

При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка книга има свой собствен живот, но и съдържа живота на автора. Всеки читател чете уникална книга, съдържаща освен живота на героите, също и неговия собствен живот.“

Милорад Павич, сръбски писател, роден на 15 октомври преди 90 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .