Две книги, посветени на творчеството, личността и гражданската позиция  доцент Кристиан Таков (1965-2017), ще бъдат представени в Аулата на СУ "Св. Климент Охридски" на 16 май от 18 ч.

В "Истина и справедливост" и "Кристали" са включени негови интервюта, публични обръщения, речи, подбрани сентенции, публицистични текстове, както и фотографии, дело на самия Кристиан Таков.

"Чрез тези две издания целим дави представим по възможно най-изчерпателен и плътен начин обществената ангажираност, личната добродетел и интелектуалнитетърсения на един от значимите наши съвременници, събрани между красивите корици на художника Кирил Златков", споделят от издателство "Сиби".

 

ОТКЪС от  "Истина и справедливост" 

 

 

 

 

 

Отсреща имаме хора,

Които наричат честността "наивност".

- Които бълват по форуми, но ги е срам от имената си, та ги крият.

- Които мразят Ранобудните студенти заради смелостта им и заради собствената си пъзливост.

- Които не разбират, че нещо може да се прави не за пари, а за идеал.

Само ги вижте на какво приличат:

- Ректорът на УНСС приканя студентите си да емигрират и плаши да ги заключи.

Рефлекси от предишната му месторабота.

- Депутат от БСП предвожда мутри и фашисти да поругаят Университета и да го опръскат с кръв.

Рефлекси от 1925 година.

- Председателят на църковното настоятелство на "Св. Александър Невски" уволнява дръзналия да бие камбаната за Деня на будителите. Иначе казано – епископ Тихон въдворява тишина.

Липса на рефлекси и неспособност за рефлексия.

Като ги гледам, се сещам за думите на Макс Либерман: "Не мога да изям толкова, колкото искам да повърна".

Да не забравяме обаче, че изброените са просто слуги на скрити господари.

Което не значи, че са безобидни. Което обаче и не значи, че трябва да ги мразим.

Защото:

Те се хранят от омразата ни и растат върху й. Не им я давайте и не рушете себе си.

Защото:

Не за омраза, а за погнуса са достойни – и то не те, а делата им.

Различавайте човека от делата му. Тях дамгосвайте, него привличайте.

Не отричайте никому шанса да се покае, поправи и развие. С омразата си го гоните по пътя на злото.

Защото:

Дори да победим с омраза – как после ще живеем с нея?

Затова:

Не клеймете тия, които не мислят точно като вас, като предатели, като платени, като комунисти и като каквото друго там си ненавиждате.

Не правете списъци с врагове – оставете тоя специалитет да си го ядат ония, които си го умеят;

Бъдете будители, но не будете никого силом.

И не размахвайте юмрук, а протегнете ръка.

Иначе:

Ще заприличате на тях. И те ще победят завинаги.

Не можем да забравяме и друго – че злодеите десетилетия наред градят безумно социално неравенство, от което оскотяват и прекалено богатите, и унизително бедните.

Богатите се самозабравят. Бедните стават страхливи, отчаяни и затова – безразлични. Те не ни припознават като свои защитници и нашата битка не смятат за своя.

Тази пропаст между имащи и нямащи е съпричинена от партията, която колкото по левее на думи, толкова по-корпоративна става на дело.

Затова няма да приканвам да викаме "Оставка", а ще призова непрестанно да си повтаряме думите на Александър Кьосев, че "така повече не може". И да правим така, че повече да не могат.

Те се страхуват. Панически. Ядат се един друг, бягат в "тежка чужбина". Започват да хапят наоколо. И – защото злостта е емоция, която умеят твърде добре – ще хапят и след години.

IGNORE. Няма безплатен обяд. Може и вас да ухапят.

Показвайте белезите си. С гордост. И ги разобличавайте. С мъдрост, смелост и неотклонност. Така от безсилната ярост ще преминем към справедливия гняв.

Не когато сме много. А когато сме достатъчно.

Протестът вече е успял и продължава да успява с всеки ден, в който:

- Не стихва.

- Намира нова форма.

- Назовава конкретно опозорено име.

- Препречва поредното безобразие.

- Осуетява наглост.

Успява всеки ден, в който:

- Ги е страх да влизат през парадния вход.

- Се боят да водят стенограма за срещите си.

- Лъжите им се разобличават, а сценариите – провалят.

Успява всеки ден, в който на тях е по-трудно, а ние дишаме по-свободно.

Битката е безкрайна, ежедневна, а напредъкът ще ни се вижда бавен.

Посоката обаче е ясна за всекиго. И затова всеки трябва да участва.

Там, където е.

С каквото може.

По какъвто начин реши.

А който бездейства – предава себе си. Бъдещето си. Децата си. Да не каже после, че не е разбрал.

Прочее ОСТАВКА!

Речта е изнесена от Кристиан Таков на митинг пред Софийския университет "Св. Климент Охридски" на 10 ноември 2013 г. По това време Ректората на висшето училище е окупирано от студенти. Именно в първия ден на тяхната акция, продължила няколко месеца, те пожелаха да чуят Кристиан Таков. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.