Почина писателят юрист Йордан Хаджиев, съобщи кметството на родното му село Бяла Черква, Велико Търновско.

Роден на 23.08.1933 г., той завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгите: “Характерни особености на габровския хумор” (1972, монография, в съавторство), “Апартамент “Мона Лиза” (1975, разкази), “Небето на дядо” (1981, разкази), “Наивна любов” (1985, разкази), “Семеен портрет” (1989, роман), “Почивка на море”, “Съдът на брадвата” (1992), “Смей се, Нушо!” (пиеса), “Нататък” (2008), “Из моя век” (2008) “То беше,що беше”, ”Наоколо любов” и много други.

Изключително интересни са книгите му, в които описва детството си и младостта си в родната Бяла Черква, както и преживяванията си в писателския съюз в Габрово. 

"Йордан Хаджиев е уникален в своя писателски стил – артистично заядливата ирония и себеирония (но не съвсем заядлива). Ирония, от която понякога боли, понякога горчи, а понякога се смееш с удоволствие и наслада. Но колкото и да е ироничен, каквото и когото да е взел на прицел – лица, факти, действия, намерения, той няма за цел да унижава човека, може да му се надсмива заядливо, да сочи кусурите му, невежеството му, но го прави забавлявайки се, а не от лошо чувство. Прави го талантливо, артистично, със сочен и жив език, богат лексикално и интонационно. И разказът му върви сладкодумно и, без да се усетиш – изградил ти образ – плътен, неподправен, истински въздействащ", написа във фейсбук кметът на Бяла Черква Албена Тодорова.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 130 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.