"Почти всяка добра книга ме е променила поне малко. Но нямаше да имам куража да изпратя нещо на редактор, ако не бях чел “Winesburg, Ohio” на Шерууд Андерсън и “In the Prime of Her Life” на Агнон, както и разказите на М. Бердижевски." 

"Понякога предателите просто са изпреварили времето си."

"Активизмът е начин на живот."

"Всички мои романи са демокрации."

"В края на трагедията от Чехов всеки е разочарован, лишен от надежда, огорчен, с разбито сърце, но жив."

"Всяко едно удоволствие, което може да си представите или да изпитате, е по-възхитително, по-голямо удоволствие, ако го приемате на малки глътки, без да бързате. Четенето не прави изключение."

"Две деца от един и същ жесток родител се гледат едно друго и виждат едно в друго образа на жестокия родител или на доскорошния си потисник. В много отношения такъв е случаят между евреи и араби: това е конфликт между две жертви."

"Книгите пълнеха нашия дом. Баща ми можеше да чете на шестнадесет или седемнадесет езика и да говори на единадесет (всички с руски акцент). Майка ми говореше четири или пет езика и четеше седем или осем."

"Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете."

"Повечето хора не са моногамни по природа, а социално-икономическите предпоставки за традиционното семейство са се изчерпали в много части по света."

"Препоръчвам изкуството на бавното четене."

"Според скалата на ценностите на моите родители, колкото едно нещо беше по-западно, за толкова по-културно се считаше то."

"Считам семейството за най-загадъчната и завладяваща институция на света."

"Шекспировата традиция за развръзка на една трагедия е да се изпълни сцената с трупове и да се наложи доста съмнителна справедливост."

„Ако ме попитате дали се възхищавам на руския президент и политиката му, ще ви отговоря с не. Но също не се възхищавам и на съвременната политика на Израел или Америка.“

„Мисля, че много често хората правят ужасни престъпления в името на любовта. Идеите, разпространявани от проповедници, революционери, реформатори, идеолози и идеалисти, които вярват, че човешката природа може да бъде променена, че всеки може да бъде принуден да обича всички, ми се струват не само абсурдни, но и много опасни. Любовта е много рядък минерал. Мисля, че повечето хора по принцип не могат да обичат повече от пет, поне от десет до петнадесет души. Така че, когато някой каже, че обича Америка, обича третия свят или работническата класа, това не е любов, това е нещо друго. В името на такава фалшива любов хората извършват престъпления, убиват се, проливат кръв. Защото, ако изведнъж се окажеш, че не си достоен за такава любов - отиваш в ГУЛАГ или в газова камера. Вярвам в световното право, вярвам в липсата на насилие в целия свят, но не и в световната любов: тя ми се струва невъзможно.“

„Любовта не е сладка, както казват много сантиментални хора или адептите от „Ню Ейдж“. Любовта е странна комбинация от привързаност и егоизъм, привличане и притежание - аз го обичам, той е мой, няма да го дам на никого. Любовта не е сладост... Това го знаем от класическата руска литература. Понякога заради нея се извършват ужасни престъпления. Хората проливат кръв в името на любовта. Убиват в името на любовта. От завист, от ревност.“

„Страхувам се, че съм по-голям скептик от Толстой и дори по-голям скептик от Исус Христос.“

АМОС ОЗ - израелски писател, есеист и професор по литература. Роден е през 1939 година в Йерусалим. Завършва философия и литература в Еврейския университет. Автор е на почти двадесет романа и новели, преведени на повече от тридесет и шест езика и отличавани с многобройни международни награди. През последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда. На български можем да прочетем десет от книгите на Амос Оз– „Животът и смъртта в рими“, „История за любов и мрак“, „Как да излекуваме фанатик“, „Между приятели“, „Моят Михаел“, „Пантера в приземието“, „Познание за жена“, „Сцени от живота на село“, „Същото море“ и „Черната кутия“.

Умира на 28 декември 2018 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.