"Почти всяка добра книга ме е променила поне малко. Но нямаше да имам куража да изпратя нещо на редактор, ако не бях чел “Winesburg, Ohio” на Шерууд Андерсън и “In the Prime of Her Life” на Агнон, както и разказите на М. Бердижевски." 

"Понякога предателите просто са изпреварили времето си."

"Активизмът е начин на живот."

"Всички мои романи са демокрации."

"В края на трагедията от Чехов всеки е разочарован, лишен от надежда, огорчен, с разбито сърце, но жив."

"Всяко едно удоволствие, което може да си представите или да изпитате, е по-възхитително, по-голямо удоволствие, ако го приемате на малки глътки, без да бързате. Четенето не прави изключение."

"Две деца от един и същ жесток родител се гледат едно друго и виждат едно в друго образа на жестокия родител или на доскорошния си потисник. В много отношения такъв е случаят между евреи и араби: това е конфликт между две жертви."

"Книгите пълнеха нашия дом. Баща ми можеше да чете на шестнадесет или седемнадесет езика и да говори на единадесет (всички с руски акцент). Майка ми говореше четири или пет езика и четеше седем или осем."

"Конфликтът започва и завършва в сърцата и умовете на хората, а не по върховете на хълмовете."

"Повечето хора не са моногамни по природа, а социално-икономическите предпоставки за традиционното семейство са се изчерпали в много части по света."

"Препоръчвам изкуството на бавното четене."

"Според скалата на ценностите на моите родители, колкото едно нещо беше по-западно, за толкова по-културно се считаше то."

"Считам семейството за най-загадъчната и завладяваща институция на света."

"Шекспировата традиция за развръзка на една трагедия е да се изпълни сцената с трупове и да се наложи доста съмнителна справедливост."

„Ако ме попитате дали се възхищавам на руския президент и политиката му, ще ви отговоря с не. Но също не се възхищавам и на съвременната политика на Израел или Америка.“

„Мисля, че много често хората правят ужасни престъпления в името на любовта. Идеите, разпространявани от проповедници, революционери, реформатори, идеолози и идеалисти, които вярват, че човешката природа може да бъде променена, че всеки може да бъде принуден да обича всички, ми се струват не само абсурдни, но и много опасни. Любовта е много рядък минерал. Мисля, че повечето хора по принцип не могат да обичат повече от пет, поне от десет до петнадесет души. Така че, когато някой каже, че обича Америка, обича третия свят или работническата класа, това не е любов, това е нещо друго. В името на такава фалшива любов хората извършват престъпления, убиват се, проливат кръв. Защото, ако изведнъж се окажеш, че не си достоен за такава любов - отиваш в ГУЛАГ или в газова камера. Вярвам в световното право, вярвам в липсата на насилие в целия свят, но не и в световната любов: тя ми се струва невъзможно.“

„Любовта не е сладка, както казват много сантиментални хора или адептите от „Ню Ейдж“. Любовта е странна комбинация от привързаност и егоизъм, привличане и притежание - аз го обичам, той е мой, няма да го дам на никого. Любовта не е сладост... Това го знаем от класическата руска литература. Понякога заради нея се извършват ужасни престъпления. Хората проливат кръв в името на любовта. Убиват в името на любовта. От завист, от ревност.“

„Страхувам се, че съм по-голям скептик от Толстой и дори по-голям скептик от Исус Христос.“

АМОС ОЗ - израелски писател, есеист и професор по литература. Роден е през 1939 година в Йерусалим. Завършва философия и литература в Еврейския университет. Автор е на почти двадесет романа и новели, преведени на повече от тридесет и шест езика и отличавани с многобройни международни награди. През последните години е сред най-сериозните кандидати за Нобелова награда. На български можем да прочетем десет от книгите на Амос Оз– „Животът и смъртта в рими“, „История за любов и мрак“, „Как да излекуваме фанатик“, „Между приятели“, „Моят Михаел“, „Пантера в приземието“, „Познание за жена“, „Сцени от живота на село“, „Същото море“ и „Черната кутия“.

Умира на 28 декември 2018 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.