Сабине Пешел, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

„Най-важният жив интелектуалец“, „Един от големите гласове на разума в наши дни“ - две от многобройните оценки за Ноам Чомски. 90-годишният езиковед, философ, ляв интелектуалец и политически активист Аврам Ноам Чомски е роден през 1928 година във Филаделфия. Родителите му са преселници-евреи от Украйна и Беларус. Още на десетгодишна възраст Ноам Чомски пише първата си статия за фашистката заплаха, а като тийнейджър се насочва към анархизма.

Теориите на Чомски

Ноам Чомски следва езикознание, математика и философия и се дипломира като лингвист през 1951 година. Основните тези в дисертацията му излизат по-късно в книга, която предизвиква истинска революция в езикознанието. "Синтактични структури" излиза през 1957 година и полага основите на концепцията за трансформативната граматика. Още в тази книга Чомски дефинира научната тема на своя живот: корените и границите на човешките когнитивни способности. Изходният му въпрос изглежда елементарен: Как да си обясним факта, че децата проговарят толкова бързо, че само за няколко години вече умеят да образуват граматично правилни изречения на майчиния си език, а понякога дори и на втори език? Чомски стига да извода, че овладяването на езика е вродено умение, че в човешкия мозък съществува генетично обусловена структура, която позволява на детето да възприема нещата от света, да ги обмисля и на базата на ограничен брой правила и краен брой думи да образува безкрайно множество изречения.

Използвайки математическото мислене, Чомски установява, че основните структури на всички езици са еднакви. Този (междувременно оспорван) подход е познат като „Универсална граматика“, според която употребата на езика следва сложни синтактични и логични правила. Ноам Чомски създава и т.нар. „Йерархия на Чомски“, която представлява класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила.

От 1961 година Ноам Чомски е професор по лингвистика в Масачузетския технологичен университет. Автор е на над 150 книги. Удостоен е с редица международни награди и с почетни докторски титли от много университети. От 2017 година преподава езикознание в университета на Аризона.

"Лявата съвест" на американската общественост

През 60-те години Ноам Чомски протестира открито срещу Виетнамската война. Оттогава насам той е „лявата съвест“ на американската общественост. Чомски е неуморим критик на американските правителства, на глобализацията и капитализма. Критиката срещу Виетнамската война, за първи път формулирана в есето "Отговорността на интелектуалците", по-късно е доразвита в книгата му "Американската власт и новите мандарини". В продължение на десетилетия Чомски подлага на критичен анализ американската външна и вътрешна политика и постепенно се превръща в икона на различните леви движения и брожения. Ключов е неговият възглед, че интелектуалците трябва да поемат отговорност, да търсят истината и да разкриват лъжите.

След атентатите от 11 септември 2001 година Чомски публикува своята книга "9-11", в която осъжда терористичните актове, но в същото време твърди, че те са логично следствие от американския империализъм и неизбежен отговор на експлоатацията и потисничеството над т.нар. Трети свят. Макар и от еврейски произход, Ноам Чомски не пести и критиките си срещу Израел, срещу заселническата политика и най-вече срещу блокадата на ивицата Газа.

В една от последните си книги - "Глобалното недоволство", Ноам Чомски публикува разговорите с дългогодишния си събеседник, радиоводещ и писател Дейвид Барсамян. В тях той пледира за радикална промяна на системата, която не е дорасла за предизвикателствата на бъдещето. Под заглавие "Борба или разпад" тази година на немски бяха публикувани разговорите между Ноам Чомски и 27-годишния журналист Емран Фероз. В тази книга 90-годишният интелектуалец отново твърди, че човечеството се намира в опасен исторически момент. "Можем да бъдем песимисти и да се предадем. Така само ще увеличим възможността да се случи най-лошото. Но можем да бъдем оптимисти и да използваме всеки възможен шанс, за да превърнем света в едно по-добро място".

Ноам Чомски отдавна е направил своя избор. Той продължава борбата.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,