ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Още едно голямо име от българската емиграция по времето на комунизма –режисьорът и поет Цветан Марангозов – беше разкрито като агент на Държавна сигурност.

Неговото агентурно минало е осветено от Комисията по досиетата при проверката на алманах „Орфей” в качеството му на член на редакционния съвет на литературното издание (решение №2-1287 от 23 април 2018 г.).

Според изнесените от Комисията данни той е вербуван месец преди да навърши 19 години от Второ управление на ДС (контраразузнаването) през 1952 г. като агент под псевдонима „ДЕЯН”.  Регистриран е през 1954 г., като агент на Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване).

Принадлежността на Марангозов към ДС е установена на базата на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в личното му дело от досието, както и вписването му в регистрационния дневник и картотеката на ДС.

Цветан Марангозов е роден през 1933 г. в София. Баща му е поетът и архитектът Николай Марангозов, а майка му е германка.

През 1951 г., когато е едва 18-годишен прави неуспешен опит за бягство през границата, за което е осъден. Вероятно след този момент от живота му той е привлечен за агент от ДС. През 1953-1956 г. служи като войник, като тогава преминава на разпореждане на ВКР-ДС – военното контраразузнаване.

След казармата започва да пише разкази, както и роман. През 1960 г. му е разрешено да замине за Германия на гости на майка си, където обаче остава.

Интересното е, че като политически емигрант Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия води срещу него дело за оперативна разработка (разработва го като обект) под псевдонима „РЕЖИСЬОРА” (в архивите са запазени такива свидетелства).  

В периода 1960-1991 г., когато живее в Западна Германия Марангозов  е автор на пиеси за радио и телевизия, на сценарии, режисьор е на игрални филми. Името му се свърза с интелектуалните среди в Мюнхен, където твори под името Маран Гозов.

Той е една от ранните централни фигури на новия немски филм през 60-те години и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група“, която оставя забележителна страница в немската киноистория. Марангозов участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен криминален сериал „Случай за двама“.

През 1991 г. се завръща в Родината си. През периода 1991-1996 г. в България публикува множество книги с поезия. Пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“ (1997). Представял е България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.

Освен Марангозов в редакционния съвет на алманах „Орфей” е разкрит и агентът на ДС Огнян Сапарев. Проверката е обхванала общо 30 лица, а Комисията е установила още четирима сътрудници, но техните имена и данни не за обявени публично, тъй като са починали.

ОЩЕ ПРОВЕРКИ

Проверени са и още няколко литературни издания. В списание „Съпоставително езикознание” проверката е обхванала общо 16 лица на ръководни позиции в него (решение №2-1286 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 9 лица:

Василка Радева Рангелова, водеща на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Енчо Недялков Герганов, член на редакционен съвет;

Иван Вълчев Кънчев, член на редакционен съвет;

Камен Василев Михайлов, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Людвиг Петров Селимски, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Петя Асенова Петрова, главен редактор;

Христо Маринов Стаменов, член на редакционен съвет;

Христо Славов Кючуков, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Юлия Спасова Кирилова-Димитрова, член на редакционен съвет.

Във вестник „Пулс” (до 1991 г.) проверката е засегнала общо 25 лица (решение №2-1288 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 8 лица:

Иван Йорданов Димитров, член на редакционен съвет;

Катя Георгиева Митова-Яновски, член на редакционен съвет;

Кристиян Григоров Миленов, член на редакционен съвет;

Мартин Михайлов Минков, член на редакционен съвет;

Недко Митев Солаков, член на редакционен съвет;

Олга Василева Маркова, член на редакционен съвет (редактор);

Паруш Желязков Парушев, зам.-главен редактор;

Явор Тодоров Цаков, член на редакционен съвет.

С агентурна принадлежност са установени още две лица, но данните за тях не са разкрити, тъй като са починали.

В списание „Литература” (до 1991 г.) проверката е обхванала общо 12 лица на ръководни постове в него (решение №2-1289 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност са двама:

Клео Стефанова Протохристова-Ямболиева, член на редакционен съвет;

Огнян Стефанов Сапарев, член на редакционен съвет;

В списание „Септември” (до 1991 г.) са проверени общо 21 на ръководни постове в него (решение №2-1285 от 23 април 2018 г.).  Установени са двама сътрудници, но имената им не за огласени, тъй като са починали.

Коментари  

+1 #1 Иван Хаджиев 29-04-2018 08:46
Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Р Е Ш И : установява и обявява принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за .. Три имена Румяна Лъчезарова Станчева Дата на раждане 23.10.1951 г. Място на раждане гр. София Вербувал я служител о. р. Спас Велев на 10.02.1989 г., регистрирана в ПГУ на 20.02.1989 г. Ръководил я служител о. р. Спас Велев; полк. Кирил Асенов; майор Лазар К. Димов; подп. Владимир Михайлов Структури, в които е осъществявано сътрудничеството ДС, ПГУ Качеството, в което е осъществявано сътрудничеството- секретен сътрудник доверено лице; секретен сътрудник Псевдоними „ агент Ростислава
Цитиране
  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Поет по-скоро е този, който вдъхновява, отколкото онзи, който изпитва вдъхновение.“

Пол Елюар, френски поет, роден на 14 декември преди 123 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.