desebg.com

Сайтът desebg.com публикува онлайн регистрационните картони на българо-френския изследовател, лингвист, философ и психоаналитик Юлия Кръстева, както и извадка с псевдонима ѝ в регистрационния дневник на Първо главно управление на ДС.

Нейната принадлежност към тоталитарната комунистическа Държавна сигурност беше разкрита от Комисията по досиетата във вторник (27 март 2018 г.).

Тя е проверена в качеството ѝ на член на Редакционния съвет на „Литературен вестник” при глобалната проверка на печатните издания.

Според документите в архива на ДС Кръстева е регистрирана от Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване при комунизма, б.а.) под псевдонима „САБИНА”.

Регистрационните картони от картотеката на ПГУ, които са публикувани на сайта на Комисията по досиетата, разкриват допълнителна информация по случая.

Запазени са два регистрационни картони на името на Юлия Кръстева (образец 1, зелени). И двата са съставени през февруари 1969 г.

По това време тя вече е във Франция, но все още не е станала известна със своята научна кариера.

Но в същото време ДС е разполагала с информация, че тя е омъжена за французина Филип Солерс (името му погрешно е изписано Солорес, б.а.). Той е  структуралист от литературно-философска група „Тел Кел“.

Срещу професия на картона на Юлия Кръстева в ПГУ е записано: журналистка, вестник „Народна младеж”. А срещу месторабота: радио Париж.

Картоните са попълнени от Тодор Костов Тодоров, оперативният работник от ПГУ, който е започнал дело. Съгласно строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ от 1976 г. след утвърждаване на предложение за образуване на дело оперативният работник е длъжен в срок от 2 дни да попълни на машина регистрационна бланка и необходимите картони с имената и псевдонима на лицето.

Два от картоните (зелените) с името на Юлия Кръстева представляват картони образец №1. Този образец се попълва за лица български граждани.

Не трябва да буди съмнение, че върху картоните не е записано качеството (агент/секретен сътрудник), в която е регистрирана Юлия Кръстева (виж други подобни картони – досието на Георги Първанов – „ГОЦЕ”).

Според цитираната строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ делата на агентурата с цел конспирация се регистрират в отчета като оперативни разработки.

Върху лицето на картоните образци №1 са записани на ръка два номера на делото, оградени с молив и химикал. Това са старите номерации на делото.

На пишеща машина най-отгоре вляво е записано ф-1 а.е. 2683.  Строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ указва, че във фонд 1 (ф-1) в оперативния отчет се систематизират личните и работни дела на агентурата.

Горе вдясно след графата отдел първоначално е записано IV (отдел, контраразузнавателен, който следи и българската политическа емиграция, б.а.), а впоследствие III (отдел – Западна Европа, б.а.) на ПГУ.

На гърба на двата (зелени) картони в графата „Допълнителни данни” са изписани и задраскани редица сигнатури. Това са материали, по които името на Кръстева протича.

Впоследствие, са те обобщени по-долу в два реда във фонд 4. В този фонд 4 се систематизират т. нар. литерни дела.

Третият картон (бежов на цвят) е образец 3. Той се попълва, когато на лицето се присвоява псевдоним.

В случая псевдонимът е „САБИНА”, а номерът му 8230 съответства на картона образец 1 с името на Юлия Кръстева. Псевдонимният картон е създаден през 1971 г.

В регистъра на ПГУ (в него се записва единствено псевдонима и номера на делото)  „САБИНА” е записана през юни 1971 г. под №8230. Отбелязано е, че делото е предадено в архив през май 1973 г.

Кръстева отрече пред френския седмичник „Обс” да е сътрудничила на Държавна сигурност. Това твърдение „е не само смешно и невярно”, но „е оклеветяващо”, заявява тя.„Някой иска да ми навреди”, е коментарът ѝ.

Досието ѝ започва с том 1 (лично дело), което се състои от 164 листа. Най-ранната дата в него е 3 август 1964 г., когато започва проучването ѝ от ДС (лист 12).

В личното дело се съдържат материали за нейното проучване, включително и семейството ѝ, както и контактите на ДС с нея.

Досието е предадено от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, на Комисията по досиетата през 2009 г. Дотогава то е би могло да бъде манипулирано.

В него има белези, потвърждаващи преномериране на част от листовете. Освен това делото е оформено за предаване в архив през месец май 1973 г., когато е номерирано и прошнуровано до 84 листа. След това обаче работата на ПГУ със "САБИНА" продължава и има документи, събрани в пликове към делото след май 1973 г., което е нарушение на строго секретната инструкция за оперативне отчет на ПГУ и реда за съхранение и оформяне на делата.

От архивните материали става ясно, че Държавна сигурност следи нейното развитие от 1965 г., когато заминава на специализация във Франция.

През декември 1970 г. в Париж с нея се среща офицер от ДС под псевдонима „ЛЮБОМИРОВ”, с когото тя е разговаряла още в София и двамата се познават.

На срещата офицерът ѝ предлага „да бъде полезна на страната и на нашата служба”.

Той подчертава, че това „трябва да се основава на пълно доброволна основа и в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнателно желание”.

„Заяви, че е съгласна. Помоли задачите да бъдат в рамките на нейните възможности”, е записано в строго секретната справка за срещата, оформена като вербовъчна беседа (виж листове 28-32).

През 1973 г. ДС заключава, че Юлия Кръстева е преминала на прокитайски позиции и я изключва от агентурния апарат. Въпреки това различни оперативни работници от ДС, продължават да осъществяват контакт с нея през следващите години, като последния път е през 1978 г.

Един от тези офицери от ДС е Владимир Костов (псевдоним „КРЪСТЕВ”, б.а.), който контактува с нея още преди вербовката и след изключването ѝ от сътрудническия апарат.

Костов работи в Париж под прикритието на журналист, кореспондент на Българската телевизия, но изменя на ДС през 1977 г., след което ДС започва да го разработва под псевдонима „ЮДА” и прави опит за ликвидирането му през 1978 г. преди убийството на писателя Георги Марков в Лондон същата година.

Посочено е, че получаваните сведения са в устна форма. Те са оформяни документално от оперативните работници на ДС, с които Кръстева се е срещала.

Сайтът desebg.com не публикува онлайн лист 38 и 39 от досието, които представляват прехванато и преснето от ДС писмо на Юлия Кръстева до баща ѝ. Журналистът Христо Христов смята, че това са материали от личен характер и не се отнасят до останалата документация на ДС.

Пълното досие на Юлия Кръстева тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.