desebg.com

Сайтът desebg.com публикува онлайн регистрационните картони на българо-френския изследовател, лингвист, философ и психоаналитик Юлия Кръстева, както и извадка с псевдонима ѝ в регистрационния дневник на Първо главно управление на ДС.

Нейната принадлежност към тоталитарната комунистическа Държавна сигурност беше разкрита от Комисията по досиетата във вторник (27 март 2018 г.).

Тя е проверена в качеството ѝ на член на Редакционния съвет на „Литературен вестник” при глобалната проверка на печатните издания.

Според документите в архива на ДС Кръстева е регистрирана от Първо главно управление на ДС (ПГУ, външнополитическото разузнаване при комунизма, б.а.) под псевдонима „САБИНА”.

Регистрационните картони от картотеката на ПГУ, които са публикувани на сайта на Комисията по досиетата, разкриват допълнителна информация по случая.

Запазени са два регистрационни картони на името на Юлия Кръстева (образец 1, зелени). И двата са съставени през февруари 1969 г.

По това време тя вече е във Франция, но все още не е станала известна със своята научна кариера.

Но в същото време ДС е разполагала с информация, че тя е омъжена за французина Филип Солерс (името му погрешно е изписано Солорес, б.а.). Той е  структуралист от литературно-философска група „Тел Кел“.

Срещу професия на картона на Юлия Кръстева в ПГУ е записано: журналистка, вестник „Народна младеж”. А срещу месторабота: радио Париж.

Картоните са попълнени от Тодор Костов Тодоров, оперативният работник от ПГУ, който е започнал дело. Съгласно строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ от 1976 г. след утвърждаване на предложение за образуване на дело оперативният работник е длъжен в срок от 2 дни да попълни на машина регистрационна бланка и необходимите картони с имената и псевдонима на лицето.

Два от картоните (зелените) с името на Юлия Кръстева представляват картони образец №1. Този образец се попълва за лица български граждани.

Не трябва да буди съмнение, че върху картоните не е записано качеството (агент/секретен сътрудник), в която е регистрирана Юлия Кръстева (виж други подобни картони – досието на Георги Първанов – „ГОЦЕ”).

Според цитираната строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ делата на агентурата с цел конспирация се регистрират в отчета като оперативни разработки.

Върху лицето на картоните образци №1 са записани на ръка два номера на делото, оградени с молив и химикал. Това са старите номерации на делото.

На пишеща машина най-отгоре вляво е записано ф-1 а.е. 2683.  Строго секретната Инструкция за оперативния отчет на ПГУ указва, че във фонд 1 (ф-1) в оперативния отчет се систематизират личните и работни дела на агентурата.

Горе вдясно след графата отдел първоначално е записано IV (отдел, контраразузнавателен, който следи и българската политическа емиграция, б.а.), а впоследствие III (отдел – Западна Европа, б.а.) на ПГУ.

На гърба на двата (зелени) картони в графата „Допълнителни данни” са изписани и задраскани редица сигнатури. Това са материали, по които името на Кръстева протича.

Впоследствие, са те обобщени по-долу в два реда във фонд 4. В този фонд 4 се систематизират т. нар. литерни дела.

Третият картон (бежов на цвят) е образец 3. Той се попълва, когато на лицето се присвоява псевдоним.

В случая псевдонимът е „САБИНА”, а номерът му 8230 съответства на картона образец 1 с името на Юлия Кръстева. Псевдонимният картон е създаден през 1971 г.

В регистъра на ПГУ (в него се записва единствено псевдонима и номера на делото)  „САБИНА” е записана през юни 1971 г. под №8230. Отбелязано е, че делото е предадено в архив през май 1973 г.

Кръстева отрече пред френския седмичник „Обс” да е сътрудничила на Държавна сигурност. Това твърдение „е не само смешно и невярно”, но „е оклеветяващо”, заявява тя.„Някой иска да ми навреди”, е коментарът ѝ.

Досието ѝ започва с том 1 (лично дело), което се състои от 164 листа. Най-ранната дата в него е 3 август 1964 г., когато започва проучването ѝ от ДС (лист 12).

В личното дело се съдържат материали за нейното проучване, включително и семейството ѝ, както и контактите на ДС с нея.

Досието е предадено от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, на Комисията по досиетата през 2009 г. Дотогава то е би могло да бъде манипулирано.

В него има белези, потвърждаващи преномериране на част от листовете. Освен това делото е оформено за предаване в архив през месец май 1973 г., когато е номерирано и прошнуровано до 84 листа. След това обаче работата на ПГУ със "САБИНА" продължава и има документи, събрани в пликове към делото след май 1973 г., което е нарушение на строго секретната инструкция за оперативне отчет на ПГУ и реда за съхранение и оформяне на делата.

От архивните материали става ясно, че Държавна сигурност следи нейното развитие от 1965 г., когато заминава на специализация във Франция.

През декември 1970 г. в Париж с нея се среща офицер от ДС под псевдонима „ЛЮБОМИРОВ”, с когото тя е разговаряла още в София и двамата се познават.

На срещата офицерът ѝ предлага „да бъде полезна на страната и на нашата служба”.

Той подчертава, че това „трябва да се основава на пълно доброволна основа и в рамките на нейните възможности и при пълно нейно съзнателно желание”.

„Заяви, че е съгласна. Помоли задачите да бъдат в рамките на нейните възможности”, е записано в строго секретната справка за срещата, оформена като вербовъчна беседа (виж листове 28-32).

През 1973 г. ДС заключава, че Юлия Кръстева е преминала на прокитайски позиции и я изключва от агентурния апарат. Въпреки това различни оперативни работници от ДС, продължават да осъществяват контакт с нея през следващите години, като последния път е през 1978 г.

Един от тези офицери от ДС е Владимир Костов (псевдоним „КРЪСТЕВ”, б.а.), който контактува с нея още преди вербовката и след изключването ѝ от сътрудническия апарат.

Костов работи в Париж под прикритието на журналист, кореспондент на Българската телевизия, но изменя на ДС през 1977 г., след което ДС започва да го разработва под псевдонима „ЮДА” и прави опит за ликвидирането му през 1978 г. преди убийството на писателя Георги Марков в Лондон същата година.

Посочено е, че получаваните сведения са в устна форма. Те са оформяни документално от оперативните работници на ДС, с които Кръстева се е срещала.

Сайтът desebg.com не публикува онлайн лист 38 и 39 от досието, които представляват прехванато и преснето от ДС писмо на Юлия Кръстева до баща ѝ. Журналистът Христо Христов смята, че това са материали от личен характер и не се отнасят до останалата документация на ДС.

Пълното досие на Юлия Кръстева тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Великият поет е най-голямата ценност на една нация.”

Лудвиг ван Бетовен, германски композитор, роден на 17 декември преди  248 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.