Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Сабина.

Това става ясно от решение на Комисията по досиетата от вторник, съобщи "Капитал".

Кръстева е проверена, тъй като е била член на редакционния съвет на "Литературен вестник". От съобщението става ясно, че комисията е взела решението си на база документи, изготвени от щатни служители, които се съдържат в личното й дело, което е два тома, и работното й дело, което е запазено.

Тя е била регистрирана като сътрудник през юни 1971 г., или пет години след като заминава да следва в Париж със стипендия на френското правителство. Тя е била регистрирана от ст. лейт. Иван Божиков и е сътрудничела на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада).

Юлия Кръстева е родена през 1941 г. в Сливен. През 1966 г., две години след като завършва френска филология в София, заминава за Франция, където става част от водещите философски и литературни кръгове. Прави докторантури по семиология и лингвистика и преподава в университета Diderot в Париж. През 1997 г. получава Ордена на почетния легион на Франция. През 2004 г. й е присъдена Холбергова награда.

Коментари  

0 #1 Tsveti 28-03-2018 17:47
E i kakvo ot tova , che e bila sutrudnik ? To togava za da izlezesh v chujbina, ako ne stanesh "sutrudnik ", ostavash da varish kartofi v BG! A da uspeesh v chujbina se iska mnogo trud i mozuchen potentsial kakufto tq ima v izobilie ! Vsichko , koeto e uspqla da dostigne, ne i e dadeno ot DS, a go e izvoyuvala s bezkraen trud !
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.