Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Сабина.

Това става ясно от решение на Комисията по досиетата от вторник, съобщи "Капитал".

Кръстева е проверена, тъй като е била член на редакционния съвет на "Литературен вестник". От съобщението става ясно, че комисията е взела решението си на база документи, изготвени от щатни служители, които се съдържат в личното й дело, което е два тома, и работното й дело, което е запазено.

Тя е била регистрирана като сътрудник през юни 1971 г., или пет години след като заминава да следва в Париж със стипендия на френското правителство. Тя е била регистрирана от ст. лейт. Иван Божиков и е сътрудничела на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада).

Юлия Кръстева е родена през 1941 г. в Сливен. През 1966 г., две години след като завършва френска филология в София, заминава за Франция, където става част от водещите философски и литературни кръгове. Прави докторантури по семиология и лингвистика и преподава в университета Diderot в Париж. През 1997 г. получава Ордена на почетния легион на Франция. През 2004 г. й е присъдена Холбергова награда.

Коментари  

0 #1 Tsveti 28-03-2018 17:47
E i kakvo ot tova , che e bila sutrudnik ? To togava za da izlezesh v chujbina, ako ne stanesh "sutrudnik ", ostavash da varish kartofi v BG! A da uspeesh v chujbina se iska mnogo trud i mozuchen potentsial kakufto tq ima v izobilie ! Vsichko , koeto e uspqla da dostigne, ne i e dadeno ot DS, a go e izvoyuvala s bezkraen trud !
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).