Световноизвестният философ, психолог, лингвист и изследовател Юлия Кръстева е била сътрудник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност с псевдоним Сабина.

Това става ясно от решение на Комисията по досиетата от вторник, съобщи "Капитал".

Кръстева е проверена, тъй като е била член на редакционния съвет на "Литературен вестник". От съобщението става ясно, че комисията е взела решението си на база документи, изготвени от щатни служители, които се съдържат в личното й дело, което е два тома, и работното й дело, което е запазено.

Тя е била регистрирана като сътрудник през юни 1971 г., или пет години след като заминава да следва в Париж със стипендия на френското правителство. Тя е била регистрирана от ст. лейт. Иван Божиков и е сътрудничела на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада).

Юлия Кръстева е родена през 1941 г. в Сливен. През 1966 г., две години след като завършва френска филология в София, заминава за Франция, където става част от водещите философски и литературни кръгове. Прави докторантури по семиология и лингвистика и преподава в университета Diderot в Париж. През 1997 г. получава Ордена на почетния легион на Франция. През 2004 г. й е присъдена Холбергова награда.

Коментари  

0 #1 Tsveti 28-03-2018 17:47
E i kakvo ot tova , che e bila sutrudnik ? To togava za da izlezesh v chujbina, ako ne stanesh "sutrudnik ", ostavash da varish kartofi v BG! A da uspeesh v chujbina se iska mnogo trud i mozuchen potentsial kakufto tq ima v izobilie ! Vsichko , koeto e uspqla da dostigne, ne i e dadeno ot DS, a go e izvoyuvala s bezkraen trud !
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Публичност, публичност, публичност – това е най-великият морален фактор и сила в нашия публичен живот“.

Джоузеф Пулицър, американски журналист и издател, роден на 10 април преди 173 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.