Стриптизьорка. Проститутка. Кумир за Опра Уинфри и Барбра Стрейзънд, опора на Хилъри Клинтън. През 60-те години е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на чернокожите за граждански права, а през 1993-а чете поемата си „On the Pulse of Morning“ на президентската инаугурация на Бил Клинтън. От половин век насам книгите й, сред които 7 автобиографии, томове с поезия, есета, пътешествия, неизменно са в списъците с бестселъри в САЩ. 

Мая Анджелоу е жена с много лица и знания. Знае какво е да си беден и негър в богата бяла държава. Знае какво е да си отхвърлен от майка си в ранна детска възраст. Познава ужаса на изнасилването. Мозъкът й е прогорен от спомен за побой. Знае какво е да те номинират за „Пулицър”, да спечелиш „Грами”, да бъдеш преподавател в десетки университети. Изпитвала е усещането за дуенде, което й дава сцената. Била е режисьор, композитор, сценарист, кондуктор...

Животът й е доказателство, 

че любовта наистина лекува 

и помага на човек да изкатери невъзможни висоти и да се издигне от неизмерими бездни.

„Всеки е продукт на мечтите си. Мечтайте за велики неща. И после се опитайте да ги осъществите“, казва авторката. Нейни са думите: „Любовта не признава бариери. Тя прескача препятствия, преодолява огради, разбива стени, за да пристигне в крайната точка на пътя си, изпълнена с надежда.“ 

А в послеслова към книгата преводачката й Ангелина Александрова отбелязва: „Един от най-великите уроци, които научава и съответно предава Мая, е, че нищо не е вечно, че 

доброто трябва да се празнува, докато е тук, 

а през лошото да се премине като през изпитание и да се научат уроците му. Библейски ли звучи? Нищо чудно за писател, който разказва, че започва всеки свой работен ден с бутилка шери на бюрото до себе си, синонимния речник Роже Тезаурус и Библията. Защото според нея ничий език не е по-красив от този на Библията... Интересно е да се проследи нивото, на което разказва историята на чернокожите в САЩ чрез една-единствена дума: в началото на „Мама и аз и мама“ чернокожите са негри, към средата стават черни, а към края вече са афроамериканци. По същия начин се проследява и историята на приемането на майката от детето – от „лейди“ в първите страници, през „майка ми“ до „Майка“ с главна буква. 

Според Мая Анджелоу думите са материални. „Трябва да внимавате, да внимавате как наричате хората, да се пазите от расистките и сексуалните обиди, от невежеството. Не го правете. Някой ден ще имаме възможност да измерим силата на думите. Вярвам, че те са предмети. Те проникват през стените. Под тапетите. В килимите, в мебелите, в дрехите и най-накрая – във вас.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 160 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).