Стриптизьорка. Проститутка. Кумир за Опра Уинфри и Барбра Стрейзънд, опора на Хилъри Клинтън. През 60-те години е рамо до рамо с Мартин Лутър Кинг и Малкълм Екс в битката на чернокожите за граждански права, а през 1993-а чете поемата си „On the Pulse of Morning“ на президентската инаугурация на Бил Клинтън. От половин век насам книгите й, сред които 7 автобиографии, томове с поезия, есета, пътешествия, неизменно са в списъците с бестселъри в САЩ. 

Мая Анджелоу е жена с много лица и знания. Знае какво е да си беден и негър в богата бяла държава. Знае какво е да си отхвърлен от майка си в ранна детска възраст. Познава ужаса на изнасилването. Мозъкът й е прогорен от спомен за побой. Знае какво е да те номинират за „Пулицър”, да спечелиш „Грами”, да бъдеш преподавател в десетки университети. Изпитвала е усещането за дуенде, което й дава сцената. Била е режисьор, композитор, сценарист, кондуктор...

Животът й е доказателство, 

че любовта наистина лекува 

и помага на човек да изкатери невъзможни висоти и да се издигне от неизмерими бездни.

„Всеки е продукт на мечтите си. Мечтайте за велики неща. И после се опитайте да ги осъществите“, казва авторката. Нейни са думите: „Любовта не признава бариери. Тя прескача препятствия, преодолява огради, разбива стени, за да пристигне в крайната точка на пътя си, изпълнена с надежда.“ 

А в послеслова към книгата преводачката й Ангелина Александрова отбелязва: „Един от най-великите уроци, които научава и съответно предава Мая, е, че нищо не е вечно, че 

доброто трябва да се празнува, докато е тук, 

а през лошото да се премине като през изпитание и да се научат уроците му. Библейски ли звучи? Нищо чудно за писател, който разказва, че започва всеки свой работен ден с бутилка шери на бюрото до себе си, синонимния речник Роже Тезаурус и Библията. Защото според нея ничий език не е по-красив от този на Библията... Интересно е да се проследи нивото, на което разказва историята на чернокожите в САЩ чрез една-единствена дума: в началото на „Мама и аз и мама“ чернокожите са негри, към средата стават черни, а към края вече са афроамериканци. По същия начин се проследява и историята на приемането на майката от детето – от „лейди“ в първите страници, през „майка ми“ до „Майка“ с главна буква. 

Според Мая Анджелоу думите са материални. „Трябва да внимавате, да внимавате как наричате хората, да се пазите от расистките и сексуалните обиди, от невежеството. Не го правете. Някой ден ще имаме възможност да измерим силата на думите. Вярвам, че те са предмети. Те проникват през стените. Под тапетите. В килимите, в мебелите, в дрехите и най-накрая – във вас.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.