"Дневник" преведе част от лекцията, която Нобеловият лауреат за литерату Казуо Ишигуро прочете в Стокхолм. Ето частта от нея, в която оценява съвремието ни:

"Аз съм част от поколение, склонно на оптимизъм, защо да не съм? Гледахме как по-възрастните от нас успешно трансформираха Европа от място на тоталитарни режими, геноцид и исторически безпрецедентна касапница в регион, на който мнозина завиждат, с либерални демокрации, живеещи в дружба почти без граници. Гледахме как старите колониални империи рухват по света, заедно със заслужаващите осъждане схващания, които бяха заложени в тях. Видяхме значителен напредък във феминизма, правата на гейовете и битките на няколко фронта срещу расизма. Израснахме на фона на мощен сблъсък – идеологически и военен – между капитализма и комунизма, и бяхме свидетели на онова, което много от нас вярваха, че е щастлив край.

Сега обаче, гледайки назад, ерата след падането на Берлинската стена изглежда като време на самодоволство и пропуснати възможности. Допусна се да се създадат огромни неравенства – в благосъстоянието и възможностите – между държавите и в самите държави. Особено кошмарната инвазия в Ирак през 2003 г. и дългите години на икономии, наложени на обикновени хора, след скандалната икономическа катастрофа от 2008 г., ни доведоха до настояще, в което крайнодесни идеологии и племенни национализми профътяват. Расизмът в традиционната си форма и в модернизираната си, по-добре маркетирана версия, отново е във възход и подрива цивилизованите ни улици като заровено чудовище, което се събужда. За момента изглежда ни липсва каквато и да било прогресивна кауза, която да ни обедини. Вместо това дори в богатите западни демокрации се разделяме на враждуващи лагери, от които да водим горчива битка за ресурси или власт.

...

Ще трябва да продължа както мога. Защото все още вярвам, че литературата е важна и че ще бъде особено важна, докато минаваме през този труден терен. Но аз ще се оглеждам за писатели от по-младите поколения, които да ни вдъхновят и да ни водят. Това е тяхната епоха и те ще имат познанието или инстинкта за нея, които на мен ми липсват. В световете на книгите, киното, телевизията и театъра виждам приключенски настроени, вълнуващи таланти; жени и мъже на по над 40, 30, 20 години. Така че съм оптимист. Защо да не бъда?"

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Бира, камиони и религия сега се продават навсякъде по света по една и съща схема.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 71 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.