"Дневник" преведе част от лекцията, която Нобеловият лауреат за литерату Казуо Ишигуро прочете в Стокхолм. Ето частта от нея, в която оценява съвремието ни:

"Аз съм част от поколение, склонно на оптимизъм, защо да не съм? Гледахме как по-възрастните от нас успешно трансформираха Европа от място на тоталитарни режими, геноцид и исторически безпрецедентна касапница в регион, на който мнозина завиждат, с либерални демокрации, живеещи в дружба почти без граници. Гледахме как старите колониални империи рухват по света, заедно със заслужаващите осъждане схващания, които бяха заложени в тях. Видяхме значителен напредък във феминизма, правата на гейовете и битките на няколко фронта срещу расизма. Израснахме на фона на мощен сблъсък – идеологически и военен – между капитализма и комунизма, и бяхме свидетели на онова, което много от нас вярваха, че е щастлив край.

Сега обаче, гледайки назад, ерата след падането на Берлинската стена изглежда като време на самодоволство и пропуснати възможности. Допусна се да се създадат огромни неравенства – в благосъстоянието и възможностите – между държавите и в самите държави. Особено кошмарната инвазия в Ирак през 2003 г. и дългите години на икономии, наложени на обикновени хора, след скандалната икономическа катастрофа от 2008 г., ни доведоха до настояще, в което крайнодесни идеологии и племенни национализми профътяват. Расизмът в традиционната си форма и в модернизираната си, по-добре маркетирана версия, отново е във възход и подрива цивилизованите ни улици като заровено чудовище, което се събужда. За момента изглежда ни липсва каквато и да било прогресивна кауза, която да ни обедини. Вместо това дори в богатите западни демокрации се разделяме на враждуващи лагери, от които да водим горчива битка за ресурси или власт.

...

Ще трябва да продължа както мога. Защото все още вярвам, че литературата е важна и че ще бъде особено важна, докато минаваме през този труден терен. Но аз ще се оглеждам за писатели от по-младите поколения, които да ни вдъхновят и да ни водят. Това е тяхната епоха и те ще имат познанието или инстинкта за нея, които на мен ми липсват. В световете на книгите, киното, телевизията и театъра виждам приключенски настроени, вълнуващи таланти; жени и мъже на по над 40, 30, 20 години. Така че съм оптимист. Защо да не бъда?"

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.