БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Житейският и творчески път на роденият в Драганово голям български поет Асен Разцветников (1897-1951) е потвърждение за драматичното преодоляване на наслоени догми и предразсъдъци. Самият той произлиза от селска среда и познава добре народопсихологията и манталитета на българския селянин, явявайки се олицетворение на най-добрата част от това, което наричаме народна интелигенция.

Вярно е, че след 1918 г. в Европа, най-вече под влияние на романтично-вестникарските представи за т. н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция, тя тръгна наляво.

"Бунтът на робите" бе отразен и в българската литература от автори като Димитър Полянов и Христо Смирненски.

Еволюцията на Фурнаджиев, и особено на Разцветников, показва нагледно механизма на освобождаване от илюзиите за изграждането на „най-прогресивния строй". Затова не е случайно, че точно те в „Мъка", „Блуден син" и др. разбулиха фалша на авантюристичния септемврийски метеж от 1923 г.

Нежният, чувствителен, меланхоличен и изключително честен творец Разцветников изплака своята болка от кървавите братоубийства в "Жертвени клади", след което откри панорамния път към националната литература с великолепния лиричен сборник "Планински вечери". С него той преодоля "новопътския" си период, каза сбогом на сектантските си увлечения и се утвърди в челните редици на българската поезия.

Асен Разцветников остана верен на каузата си за по-справедлив живот, но не със средствата на заговорите и насилието. Той скъпо заплати за своето прозрение. Изолиран от представителите на тогавашната пролетарска литература, следен и заплашван от партийни функционери и милиционерски агенти след 9 септември 1944 г., е принуден да пише и конюнктурно-казионни творби, а когато се разболява тежко от рак, новите господари у нас го изпращат на лечение в Москва - него, боящият се за живота си първенец на родната ни поезия.

- Няма да заспя. Аз исках да ме пратят във Виена, а те ме изпращат в Москва. Не знам ли защо? - изповядва се той пред Камен Зидаров.

Тежки и мрачни са последните години и месеци от неговия живот. Здравият му драгановски корен е прекършен от напъните на напористи пролеткултовци. Разцветников е принуден да прави компромиси, създавайки агитки като "Първи май" и "Девети септември", но предпочита тихата смърт на 30 юли 1951 г., пред възможността да стане официален певец на режима.

В този му жест има не само целенасоченост и гордост, но и дълбока, действена нравственост, така дефицитна и днес в средите на нашите интелектуалци.

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Излезе впечатляваща книга за изкуството на Българското възраждане

    В средата на август издателския отдел на Института за изследване на изкуствата успя да публикува поредното си уникално книжно тяло с тегло почти 5 кг. Съдържанието на „Корпусът на стенописите от първата половина на ΧΙΧ век в България“ включва 52 стенописни паметника.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Добрата репутация е по-важна от чистата риза. Една риза може да се изпере, репутацията - никога.“

Алфред Нобел, шведски химик и изобретател, роден на 21 октомври преди 185 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

От Ла-ла-ленд до Луната

"Първият човек" разказва за Нийл Армстронг и неговия легендарен полет

„Осигуряване и осигурителен пазар“ - книга не само за студенти

Особено внимание се отделя на същността и съвременните черти на капиталовопокривното осигуряване, без познаването на които не може да се разбере логиката на осигурителните пазари.

Когато талантът се превърне в звезда

Брадли Купър в „Роди се звезда“ е реалист, показва света на шоу бизнеса такъв, какъвто е, но без захаросване или излишно очерняне.