БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Житейският и творчески път на роденият в Драганово голям български поет Асен Разцветников (1897-1951) е потвърждение за драматичното преодоляване на наслоени догми и предразсъдъци. Самият той произлиза от селска среда и познава добре народопсихологията и манталитета на българския селянин, явявайки се олицетворение на най-добрата част от това, което наричаме народна интелигенция.

Вярно е, че след 1918 г. в Европа, най-вече под влияние на романтично-вестникарските представи за т. н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция, тя тръгна наляво.

"Бунтът на робите" бе отразен и в българската литература от автори като Димитър Полянов и Христо Смирненски.

Еволюцията на Фурнаджиев, и особено на Разцветников, показва нагледно механизма на освобождаване от илюзиите за изграждането на „най-прогресивния строй". Затова не е случайно, че точно те в „Мъка", „Блуден син" и др. разбулиха фалша на авантюристичния септемврийски метеж от 1923 г.

Нежният, чувствителен, меланхоличен и изключително честен творец Разцветников изплака своята болка от кървавите братоубийства в "Жертвени клади", след което откри панорамния път към националната литература с великолепния лиричен сборник "Планински вечери". С него той преодоля "новопътския" си период, каза сбогом на сектантските си увлечения и се утвърди в челните редици на българската поезия.

Асен Разцветников остана верен на каузата си за по-справедлив живот, но не със средствата на заговорите и насилието. Той скъпо заплати за своето прозрение. Изолиран от представителите на тогавашната пролетарска литература, следен и заплашван от партийни функционери и милиционерски агенти след 9 септември 1944 г., е принуден да пише и конюнктурно-казионни творби, а когато се разболява тежко от рак, новите господари у нас го изпращат на лечение в Москва - него, боящият се за живота си първенец на родната ни поезия.

- Няма да заспя. Аз исках да ме пратят във Виена, а те ме изпращат в Москва. Не знам ли защо? - изповядва се той пред Камен Зидаров.

Тежки и мрачни са последните години и месеци от неговия живот. Здравият му драгановски корен е прекършен от напъните на напористи пролеткултовци. Разцветников е принуден да прави компромиси, създавайки агитки като "Първи май" и "Девети септември", но предпочита тихата смърт на 30 юли 1951 г., пред възможността да стане официален певец на режима.

В този му жест има не само целенасоченост и гордост, но и дълбока, действена нравственост, така дефицитна и днес в средите на нашите интелектуалци.

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.