БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Житейският и творчески път на роденият в Драганово голям български поет Асен Разцветников (1897-1951) е потвърждение за драматичното преодоляване на наслоени догми и предразсъдъци. Самият той произлиза от селска среда и познава добре народопсихологията и манталитета на българския селянин, явявайки се олицетворение на най-добрата част от това, което наричаме народна интелигенция.

Вярно е, че след 1918 г. в Европа, най-вече под влияние на романтично-вестникарските представи за т. н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция, тя тръгна наляво.

"Бунтът на робите" бе отразен и в българската литература от автори като Димитър Полянов и Христо Смирненски.

Еволюцията на Фурнаджиев, и особено на Разцветников, показва нагледно механизма на освобождаване от илюзиите за изграждането на „най-прогресивния строй". Затова не е случайно, че точно те в „Мъка", „Блуден син" и др. разбулиха фалша на авантюристичния септемврийски метеж от 1923 г.

Нежният, чувствителен, меланхоличен и изключително честен творец Разцветников изплака своята болка от кървавите братоубийства в "Жертвени клади", след което откри панорамния път към националната литература с великолепния лиричен сборник "Планински вечери". С него той преодоля "новопътския" си период, каза сбогом на сектантските си увлечения и се утвърди в челните редици на българската поезия.

Асен Разцветников остана верен на каузата си за по-справедлив живот, но не със средствата на заговорите и насилието. Той скъпо заплати за своето прозрение. Изолиран от представителите на тогавашната пролетарска литература, следен и заплашван от партийни функционери и милиционерски агенти след 9 септември 1944 г., е принуден да пише и конюнктурно-казионни творби, а когато се разболява тежко от рак, новите господари у нас го изпращат на лечение в Москва - него, боящият се за живота си първенец на родната ни поезия.

- Няма да заспя. Аз исках да ме пратят във Виена, а те ме изпращат в Москва. Не знам ли защо? - изповядва се той пред Камен Зидаров.

Тежки и мрачни са последните години и месеци от неговия живот. Здравият му драгановски корен е прекършен от напъните на напористи пролеткултовци. Разцветников е принуден да прави компромиси, създавайки агитки като "Първи май" и "Девети септември", но предпочита тихата смърт на 30 юли 1951 г., пред възможността да стане официален певец на режима.

В този му жест има не само целенасоченост и гордост, но и дълбока, действена нравственост, така дефицитна и днес в средите на нашите интелектуалци.

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация