БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Житейският и творчески път на роденият в Драганово голям български поет Асен Разцветников (1897-1951) е потвърждение за драматичното преодоляване на наслоени догми и предразсъдъци. Самият той произлиза от селска среда и познава добре народопсихологията и манталитета на българския селянин, явявайки се олицетворение на най-добрата част от това, което наричаме народна интелигенция.

Вярно е, че след 1918 г. в Европа, най-вече под влияние на романтично-вестникарските представи за т. н. Велика Октомврийска Социалистическа Революция, тя тръгна наляво.

"Бунтът на робите" бе отразен и в българската литература от автори като Димитър Полянов и Христо Смирненски.

Еволюцията на Фурнаджиев, и особено на Разцветников, показва нагледно механизма на освобождаване от илюзиите за изграждането на „най-прогресивния строй". Затова не е случайно, че точно те в „Мъка", „Блуден син" и др. разбулиха фалша на авантюристичния септемврийски метеж от 1923 г.

Нежният, чувствителен, меланхоличен и изключително честен творец Разцветников изплака своята болка от кървавите братоубийства в "Жертвени клади", след което откри панорамния път към националната литература с великолепния лиричен сборник "Планински вечери". С него той преодоля "новопътския" си период, каза сбогом на сектантските си увлечения и се утвърди в челните редици на българската поезия.

Асен Разцветников остана верен на каузата си за по-справедлив живот, но не със средствата на заговорите и насилието. Той скъпо заплати за своето прозрение. Изолиран от представителите на тогавашната пролетарска литература, следен и заплашван от партийни функционери и милиционерски агенти след 9 септември 1944 г., е принуден да пише и конюнктурно-казионни творби, а когато се разболява тежко от рак, новите господари у нас го изпращат на лечение в Москва - него, боящият се за живота си първенец на родната ни поезия.

- Няма да заспя. Аз исках да ме пратят във Виена, а те ме изпращат в Москва. Не знам ли защо? - изповядва се той пред Камен Зидаров.

Тежки и мрачни са последните години и месеци от неговия живот. Здравият му драгановски корен е прекършен от напъните на напористи пролеткултовци. Разцветников е принуден да прави компромиси, създавайки агитки като "Първи май" и "Девети септември", но предпочита тихата смърт на 30 юли 1951 г., пред възможността да стане официален певец на режима.

В този му жест има не само целенасоченост и гордост, но и дълбока, действена нравственост, така дефицитна и днес в средите на нашите интелектуалци.

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.