"Унищожиха любимия ми Истанбул" - с това заглавие италианският вестник "Ла Стампа" публикува интервю с турския писател и носител на Нобелова награда Орхан Памук. Той живее в Ню Йорк и преподава в Колумбийския университет.

Памук изтъква политически съображения - настъпилите в града негативни промени през последните 15 години, очевидно свързани с режима на Реджеп Ердоган. Според него Истанбул се е превърнал в по-богат, но по-малко свободен град.

"Превърнах се в политически писател", заявява писателят и казва, че е започнал да завижда на западните автори - на тях обикновено не им се налага да обсъждат при интервюта политическата обстановка в страните си, а говорят за съдържанието на своите книги. 

"Вече е погрешно от политически аспект дори да изпитваш носталгия", казва Памук. "Бъдещето на Турция е Западът. Получих западно, либерално, светско образование. Днес в Истанбул няма свобода на словото и това ме разгневява, натъжава и побърква."

 

 

 

 

Коментари  

0 #1 Нина Янкова 17-10-2017 04:12
В края на седемдесетте години в Истанбул цареше един свободен дух, за какъвто само си мечтаехме ние, българите, по това време.
Цитиране
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 90 години

Анкета

Харесвате ли клипа за европредседателството?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

За формата на водата и любовта

Ще има зрители, които ще негодуват и ще излязат на петнайсетата минута, но ще има и такива – а те ще са много повече, които ще ръкопляскат на финалните надписи.

С „Нокаут“ уверено напред

Във филмът “ сериозното е преплетено с ироничното, критичното с романтичното начало, актьорите играят с вдъхновение и неприкрит ентусиазъм, личи , че им е било интересно на снимачната площадка, че са се забавлявали от сърце.

За художника – в 65 000 картини

"Да обичаш Винсент" е единствен по рода си – пълнометражна "маслена" анимация