"Унищожиха любимия ми Истанбул" - с това заглавие италианският вестник "Ла Стампа" публикува интервю с турския писател и носител на Нобелова награда Орхан Памук. Той живее в Ню Йорк и преподава в Колумбийския университет.

Памук изтъква политически съображения - настъпилите в града негативни промени през последните 15 години, очевидно свързани с режима на Реджеп Ердоган. Според него Истанбул се е превърнал в по-богат, но по-малко свободен град.

"Превърнах се в политически писател", заявява писателят и казва, че е започнал да завижда на западните автори - на тях обикновено не им се налага да обсъждат при интервюта политическата обстановка в страните си, а говорят за съдържанието на своите книги. 

"Вече е погрешно от политически аспект дори да изпитваш носталгия", казва Памук. "Бъдещето на Турция е Западът. Получих западно, либерално, светско образование. Днес в Истанбул няма свобода на словото и това ме разгневява, натъжава и побърква."

 

 

 

 

Коментари  

0 #1 Нина Янкова 17-10-2017 04:12
В края на седемдесетте години в Истанбул цареше един свободен дух, за какъвто само си мечтаехме ние, българите, по това време.
Цитиране

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.