Христо Христов, desebg.com

Известният преводач проф. Румен Стоянов, благодарение на когото магията на шедьовъра „Сто години самота” на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес достига до българските читатели, се оказа агент на Държавна сигурност. Това стана известно днес, след като Комисията по досиетата обяви проверката на редколегията на старозагорския вестник „Литературен глас” (решение №1080 от 10 октомври 2017 г.).

Проф. Румен Стоянов е проверен в качеството си на член на редакционния съвет на регионалното литературно издание от 2001 г. Той е вербуван от Първо главно управление на ДС (разузнаването) през 1981 г. като секретен сътрудник под псевдонима „Руменов”.

Принадлежността му към Държавна сигурност е установена на базата на вписването му в регистрационен дневник и предложение за унищожаване на досието му през март 1990 г., малко преди БКП да се преименува на БСП, когато тече тайната операция на комунистическия режим за прочистването на архивите на ДС.

Румен Стоянов е роден през 1941 г. в село Драганово, Великотърновско. Той следва в Хаванския университет, където за първи път попада на сборник на Маркес. Малко по-късно негова позната от Мексико му изпраща издадения през 1967 г. роман „Сто години самота”, донесъл световна слава и признание на Маркес, утвърдил се впоследствие като най-големия представител на магическия реализъм.

Стоянов предлага книгата на издателство „Народна култура” през 1968 г. и преводът ѝ е издаден през 1971 г., превръщайки се в един от най-ранните преводи на гениалния колумбийски писател.

Румен Стоянов е преводач и на други латиноамерикански световно известни писатели като Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер и др.

Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на преводачите в България. Работил е в българското посолство в Бразилия в периодите 1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004 г. Автор е на редица стихосбирки, а пред 2012 г. става първият българин  удостоен с титлата „доктор хонорис кауза“ на Университета в град Бразилия.

Проверката на Комисията по досиетата в старозагорския вестник „Литературен глас” е част от глобалната проверка на медиите в България. Засегнала е общо 15 лица на ръководни длъжности в литературното издание, което излиза за първи път през 1992 г. като притурка на вестник „Синя поща” в Стара Загора, а от 1994 г. е самостоятелно издание.

Освен Румен Стоянов с принадлежност към ДС е главният редактор на „Литературен глас”  - писателят Йордан Атанасов, роден през 1943 г. в Германия. Той е вербуван от Окръжно управление на МВР-ДС в Стара Загора като агент „КАМЕН” през 1973 г. Работил е и за ДС в Раднево.

Той завършва ВИИ „Карл Маркс” и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Преди промените работи като електротехник в „Марица-изток”, специалист в Електронно-изчислителен център град Раднево, организатор в Окръжен съвет за култура – Стара Загора, секретар и председател на Народно читалище „Даскал Петър Иванов -1988” в Стара Загора и като журналист в редица местни издания в Стара Загора.

Комисията е установила и още едно лице с досие в „Литературен глас”, но то е починало и по закон информацията в такива случаи не се разгласява публично.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

  • ПОРТРЕТ

    Почит за Стефан Данаилов 

    Гледайки днес превъплъщенията му сме наясно, че дори и най-баналните, най-екзалтираните и конюнктурните са ценни именно като част от неговата биография.

„Винаги съм слушал сърцето си, защото е символ на живота.“

Жан Маре, френски актьор, роден на 11 декември, преди 106 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

"Идеал" или "Турбо"

"Дъвка за балончета" пита какво се е случило с децата на 80-те и техните мечти.

Страстта като невъзможност за щастие

50 години от екранизирането на  "Анна Каренина" от Александър Захри. Изпълнението на Татяна Самойлова се нарежда сред световните образци на тази роля за всички времена.

Рафаел – необходимата невинна жертва

„Рафаел“ е важна и значима книга в творческата биография на Леа Коен.