Френският писател Марсел Пруст (1871 - 1922) е плащал на вестниците, за да публикуват положителни рецензии за книгите му. Техен автор бил самият той, става ясно от открити писма на автора до издателя му, цитирани от diepresse.com. 

Пруст лично е описал как е действал - той съчинявал хвалебствените ревюта, след това ги изпращал на издателя си, за да бъдат напечатани и тогава ги изпращал на избрания вестник. "За да няма никаква следа от почерка ми", обяснява авторът. 

За хвалби за романа "На път към Суан", излязъл през 1913 г. като първа част на "По следите на изгубеното време", Пруст платил 300 франка (равностойни днес на 1000 евро). Цената била висока, защото писателят платил за първата страница на всекидневника "Le Figaro". Двойно повече му струвало да пусне въодушевена статия за романа си на челната страница на "Journal des Débats".

Пруст бил влюбен в романа си и непрекъснато изтъквал на Луи Брун, който работел в издателството, че това е малък шедьовър с блестящ стил. 

Писмата му са намерени заедно с рядко издание на "На път към Суан", което ще бъде продадено на търг в "Сотбис" в края на месеца. Очаква се да се продаде за половин милион евро. 

Пруст изпаднал дотам да мами читателите с лично написани хвалби, защото множество издателства отхвърлили първата част на "По следите на изгубеното време". В крайна сметка приятелят му Луи Брун успял да убеди шефа си Бернар Грасе да издаде романа. Той се съгласил, но го нарекъл "нечетивен". Въпреки това книгата се оказала голям успех. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.