Над 200 писатели и художници се включиха в кампания срещу расизма и ксенофобията, съобщи theguardian.com. Сред тях са Салман Рушди, Исабел Алиенде, Маргарет Атууд, Ай Вейвей, Марио Варгас Льоса, Карл Уве Кнаусгор. 

Под мотото "Make Space" международният ПЕН клуб ще окаже подкрепа на писатели, които са преследвани и цензурирани и заради това са принудени да напуснат домовете си и да емигрират. 

Предвидени са събития, публикации и застъпничество, координирани от 144 центъра на благотворителните организации в целия свят. Кампанията е насочена срещу нарастващата враждебност към бежанците в приемащите ги държави. Идеята е да се осветлят все по-рисковите ситуации, пред които са изправени журналисти и писатели по целия свят.

Алиенде, която от 40 г. живее в изгнание, заяви, че литературата е изключително важен фактор да се променят отрицателните нагласи към търсещите убежище. 

"Много е лесно да създадете усещане за омраза, когато говорите за анонимни хора, но когато видите лицата им,  когато ги гледате в очите един по един, тогава всичко се променя и изкуството и литературата могат да помогнат", каза Алиенде на събитие в Норвегия.

Авторката посочи, че един на всеки 113 души по света е бил принуден да напусне дома си, тъй като ксенофобската реторика на политиците създаде несигурност и опасност за бежанците в примащите ги държави.

"Някои от нас са били разселени. Някои от нас са бежанци и търсещи убежище. Някои от нас са живели в изгнание или са били принудени да се крият в собствените си страни. Но всички ние сме писатели и използваме думи по начини, които могат да променят и информират обществото", каза още Алиенде. 

ПЕН клубът предоставя спешна помощ, включително за безопасно преминаване. Според данните му се наблюдава все по-голям брой пишещи, които се опитват да напуснат държава, която ги потиска. Миналата година 93-ма писатели са получили подкрепа от мрежа за убежища, създадена от ПЕН клуба.  Повечето от тях идват от Близкия Изток и са преследвани за "нарушаване на обществения морал", богохулство и политическо несъгласие.

ПЕН клубът даде и кървава статистика: Миналата година Турция е затворила 81 журналисти - повече от която и да е друга държава в света. Египет се класира на второ място в класацията с 25 затворници пишещи хора. Мексико се е очертало като най-опасното място да бъдеш писател или журналист: през март са убити четирима журналисти, в страната има и най-много безследно изчезнали пишещи - 13 от общо 54 души в световен мащаб.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.