„Отиде си литературният историк и критик Йордан Василев, първият главен редактор на в. "Демокрация". Отиде на небето при любимата си Блага Димитрова. Много го обичах. Сбогом, Данчо! Дълбок поклон!“. Това написа във „Фейсбук“ Стефан Тафров. 

Новината е потвърдена от правителствена болница. 

ЙОРДАН ВАСИЛЕВ е роден на 26 септември 1835 г. в София. Семейството му е изселено от столицата през март 1948 г. - първо в Радомир, после в Троян. Софийското им жителство е възстановено едва през 1964 г. Следва и завършва българска филология в Софийския държавен университет; по време на следването си е изключен от университета след въстанието в Унгария през 1956 г. От 1966 г. започва работа в отдел „Критика“ на сп. „Септември“. През 1967 г. го уволняват заради ръкопис на статия и остава 2 години без работа. Започва като уредник в сп. „Литературна мисъл“, но и оттам е уволнен. Специалист в Института за литература на БАН. Защитава дисертация на тема „Иван Хаджийски в българската култура“ (1985). Хабилитира се през 1990 г. 

Активен деец е на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството, както и в СДС. През януари 1990 г. е натоварен от ръководството на СДС да бъде главен редактор на новия в. „Демокрация“, първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г. Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение. Депутат в 7 Велико Народно събрание, член на „групата на 39-те“. Отказва да подпише новата конституция. Депутат в 36 Народно събрание. Председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на Консултативния съвет за национална сигурност към президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е вицепрезидент.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.