МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Рожденият ден на Радой Ралин – 23 април, бе почетен със скромно тържество около паметника му пред бившето кино „Изток”, сега магазин „Била”. Годината на раждане се оказва спорна – приживе за Радой се знаеше, че е роден през 1923. И самият той никога не е оспорвал този факт. Не беше суетен, за да си крие годините и да се изкарва по-млад, както правеха някои поетеси от миналото – за него истината бе над суетата. След смъртта му се каза, че е намерен акт за раждане, където е отбелязана 1922. Ако е така, Големият сатирик на България щеше да навърши 95. Ако не е – ще ги навърши догодина. Това няма чак такова значение – по-важното е, че Радой има паметник – не само в квартала, където живееше, а и в народната памет, където вечно ще живее.

Колко жив е Радой не може да се съди по броя на присъстващите – все пак бе неделя, пък и денят бе студен и дъждовен. Събраха се около стотина души, сред тях доста познати лица – приятели и почитатели на Радой. Политици и държавници, разбира се, нямаше – и по-добре. Сатирикът не ги долюбваше – нито предишните, нито сегашните. Пък и те – него. За предишните знаем, за сегашните – сега пак видяхме.

По идея на организаторите (двамата му синове и програма „Христо Ботев” на БНР) присъстващите имаха възможност да кажат нещо от творчеството на поета-сатирик. Двама музиканти – Хайгашот Агасян и Кирил Калев, изпълниха свои песни по стихове на Радой, после микрофонът бе със свободен достъп – доста хора рецитираха известни епиграми от сатирика. Прозвучаха и по-малко известни стихове – като лирик Радой също не трябва да бъде забравян, а препрочитан и припомнян. Неизвестен човек припомни и случая с отказаната награда. Някъде в средата на 90-те авторите на телевизионното „Ку-ку”, които вече богатееха с чалга концерти в стил „Едно ферари с цвят червен”, на бляскава церемония, предавана и по телевизията, връчиха на сатирика ключове от скъп автомобил. Без колебание Радой отказа наградата и дари колата на детска болница... Макар и да са минали повече от двайсет години, този жест е останал в народната памет. Тогава народът ясно отдели своя герой от кукувци и славитрифоновци, които пееха чалги за джипове и ферарита, кичейки се с етикета на „сатирици”... И му издигна паметник, много преди да се появи скулптурата на Чапа на спирка „Плиска”.

Ако се загледа човек в паметника, вижда, че едната ръка на Радой е излъскана – хората, които минават оттук, искат да се докоснат, да се ръкуват с него... Значи паметникът е станал част от живота на столичани – това е доказателството, че поетът е жив. Затова и мястото заслужава да се нарича площад „Радой Ралин” – такова предложение има до Столичната община, но отговор от общината няма.

Нищо, догодина пак ще честваме 95-годишнината на Радой, дотогава общинарите може и да вземат решение.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Лесно е, в крайна сметка, да не си писател. Повечето хора не са писатели и нищо лошо не им се случва."

Джулиан Барнс, английски писател, роден на 19 януари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.