Писателят Милен Русков гостува на bitelevision.com и разкри детайли около новия си роман „Чамкория“, който ще излезе на  4 май. 

„Един човек по силата на професията си се оказва въвлечен в някои от най-мрачните тайни на своето време. Това са 20-те години на ХХ в., когато в България върви борба между две големи конспиративни военно-политически групировки – ВМРО, военния съюз и демократическия сговор, а от друга страна е единният фронт на комунисти, земеделци и анархисти. Той може да оцени доста обективно двете групировки и познава най-дълбоките им тайни. Той е съвсем обикновен човек – шофьор на такси и после на омнибус от София до Чамкория. Романът разказва за битовата култура от 20-те години и съживява много вълнуващата и необикновена история от 20-те години. 

Главният герой има добър шанс да успее да мине между капките, обаче характерът му го подхлъзва и се въвлича в много неприятни неща. Слави Желязков е името – звучи ми точно като за шофьор на такси или омнибус.

Историята е ясна – тя има начало и край. Ясно е какво се е случило, макар че точно за 20-те години има много неясни неща. Човек може да описва такава история много по-добре и спокойно. Ако пишете за съвременния живот, не е много ясно каква е историята – разказът се развива и продължава. Затова историческата тематика е по-завършена.“

Две ключови дати от българската история намират мястото си в романа - 14 и 16 април 1925 г., когато са извършени двата атентата – над Цар Борис III и в църквата „Света Неделя“.

Аз съм сигурен за себе си, че тяхната цел е била да отвлекат царя. Това е атентат, добре организиран и замислен. Причината да минава в историографията като случайно нападение е, че българската историография дълго време е била в ръцете на заинтересована страна. Ако нападнем царя и вземем, че се провалим, би било много глупаво да признаваме, че сме нападнали царя. Ще се опитаме да изкараме нещата така, че нямаме нищо общо.

Затова комунистическата историография отрича да е атентат и твърди, че това е случайно нападение. Хората, които биха могли със сигурност да кажат какво е, са били убити още през 1925 г. А оцелелите също не са имали интерес да казват, че са правили атентат срещу царя. Нешо Томангелов, един от оцелелите, е бил полицай в Сърбия до 1941 го. Винаги е твърдял, че атентатът е случаен. Ако той беше признал, че има организация, която иска да убие или отвлече царя, това би му създало големи неприятности. ВМРО можеше да му прати хора да го потърсят в Сърбия или царя можеше да му прати хора.

Получава се така, че това нападение спасява живота на царя. Мисля, че царят е интересен човек и характер. Коста Лулчев се обажда на един свой приятел генерал и казва, че иска среща с цар Борис, тъй като имал видение, свързано с живота му.

При все че генералът е смятал Коста Лулчев за доста смахнат човек, му уредил среща в Ботаническата градина. Лулчев, бидейки нервен и притеснителен, му казва: „Вие за мен не сте никакъв цар“. Лулчев го предупреждава, че ще има три големи взрива в София и ще паднат три големи сгради. По-късно стават двата атентата и взрива в „Света Неделя“. Царят решил, че има нещо в този Лулчев. Борис се е вслушвал в него.

Книгата е написана на софийският жаргон на 20-те години така, както би го говорил един шофьор. Той е и разказвачът – от първо лице, което ми дава възможност да пиша на този жаргон.

Мисля, че книгата е хубава и не знам дали е по-хубава от "Възвишение". Това е много трудно да се каже, тъй като има някои определени малки предимства пред „Възвишение“. А „Възвишение“ има други малки предимства пред „Чамкория“. Никога не съм смятал, че всяка следваща книга на един писател трябва да бъде по-добра, защото очевидно това е невъзможно. Аз съм напълно спокоен и искам просто да пиша хубави книги. Не ме интересува особено дали тази ще бъде по-хубава от предната.

Ако тази книга има някакво послание, което може да се изкара в едно изречение, то е: Не се забърквай в неща, чийто край не виждаш. Общо взето е неизпълнимо, защото ние постоянно се забъркваме в такива.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.