На 20 май 1993 г. Иван Радоев отказва да приеме награда за поезия от Съюза на българските писатели. "Дневник" публикува писмото, което изпраща по този повод:

"Приятели! Дами и господа!

Никога не съм си представял този миг – на 66 години да получа награда за поезия от СБП. Това значи, че или поезията е съмнителна, или наградата.

Една награда увенчава едно дело или е стимул за нови успехи.

Венецът на славата за моята глава отдавна е изсъхнал. Ако наградата ми е дадена като стимул, то на тия години може да се стимулира само човешката глупост.

Но аз благодаря!

Защо?

През последните тридесетина години натрупах около 200 стихотворения и 4-5 поеми, които бяха достояние само на няколко души. Това беше моето голямо богатство, което ме правеше независим през времето на моето мълчание. През тези три десетилетия аз бях изюден от приятели да издам една книга, наречена "Един бял лист", и 17 години по-късно - "Бяло потъване".

През тези тридесетина години името ми беше обречено на забвение. Дори когато се изреждаха имената от моето "мъртво поколение", аз бях в "и други".

И така, ако аз имам някаква заслуга към българската поезия през това време, тя се състои в моето неучастие.

В този смисъл аз приемам с гордост наградата за неучастие в поетическия живот на онова сенилно време.

А що се отнася до бъдещето – ако един ден попадна под колелата на учебника, имайте предвид, че ми се живееше повече.

Благодаря Ви

Иван Радоев"

 

ИВАН РАДОЕВ е роден на 30 март 1927 г. в град Пордим. Носител е на извънредна награда за цялостно творчество, присъдена от Международната академия на изкуствата в Париж. Следва право и българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски". Редактор във в. „Стършел", в. „Родни криле", сп. „Български воин". Драматург в Народната опера в София, главен редактор на Българската телевизия, драматург на театрите „Сълза и смях" и „София", на театъра в Перник. Радоев е един от създателите на т.нар. лирична драма. Критикуван е остро, че е буржоазен и упадъчен автор, затова е принуден да напусне София и да живее в Сливен и Бургас. Умира на 10 юли 1994 г. В последното си интервю заявява: "Ще станем общество след 200 години."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“

Френсис Бейкън, английски философ и писател, роден на 22 януари преди 459 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.