Лудвик Вацулик – антикомунист, дисидент, писател и журналист, чийто манифест „2000 думи” е ключовият документ на Пражката пролет през 1968 г., почина на 88 г. на 6 юни, съобщи радио „Свободна Европа”.

„2000 думи” е искане на водещи учени към управляващите в бивша Чехословакия да проведат реформи и да отстъпят от твърдия тоталитарен курс, по който водят държавата под натиска на Кремъл. Манифестът прераства в гражданско движение, което обхваща цялата държава. Стотици хиляди хора се надигат, оформя се мощно демократично движение. „2000 думи” е публикуван от всички вестници в Чехословакия на 27 юли 1968 г. – ден след като е отменена цензурата в печата.

„Нацията е достигнала точка, в която духовното й здраве е под заплаха”, пише журналистът Вацулик. Предишната година той е издал романа си „Брадвата”, в който описва силното разочарование от комунистическия режим на чешки комунист, приветствал някога руските войски, освободили страната от нацистите.

Ответната реакция на СССР не закъснява – съветският лидер Леонид Брежнев нарежда на войските на Варшавския договор – военният съюз на комунистическите държави, да нападне Чехословакия. Военният трябва да свалят от власт избрания да управлява реформист Александър Дубчек.

Пражката пролет е смазана брутално с участието на български войски на 21 август 1968 г. На власт е сложено ретроградно правителство. Цяло чудо е, че Вацулик оцелява – той е изключен от партията, творчеството му е забранено. Той обаче се заема със самиздат.

През 1970 г. Вацулик пише романа „Гвинейски прасета”. През 1977 г. подписва антикомунистическия манифест „Харта 77”, сложил начало на едноименно дисидентско движение, оглавено от Вацлав Хавел. Като дисидент Вацулик пише още две книги - „Český snář” от 1980 г. и „Cup of Coffee With My Interrogator: The Prague Chronicles of Ludvík Vaculík” от 1987 г.

След 1989 г. авторът се ползва с огромно уважение, той е един от хората, наричани живата съвест на нацията. Пише до преклонна старост, получава множество престижни награди.

Нито една негова книга не е издадена на български. Почти не е превеждан и на руски.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.