Известният литературен критик и историк Михаил Неделчев коментира в интервю за "Дневник" конфликта между Илия Троянов и преводача му Любомир Илиев. Троянов обвини публично Илиев, че е бил агент на комунистическата Държавна сигурност и вероятно затова умишлено е пропуснал и променил пасажи от неговия текст. Илиев е сред най-добрите преводачи от немски език и досега не е имало оплаквания от него. Троянов разбрал за агентурното му минало от стихотворение на Пламен Дойнов. 

"Всеки, който знае за себе си такава тайна, би трябвало да откаже", е позицията на Неделчев по повод факта, че агент на ДС се е нагърбил да превежда книга за политическата полиция. "Много се надявам, че Илиев не е донасял за нас, които стояхме с години на едни същи маси в кафенето на преводачите. Любомир Илиев е отличен, блестящ преводач, може би най-добрият от по-новото поколение. Но ето - излезе и досие на Кръстан Дянков, икона на преводаческото изкуство. За да няма идиотски конфликти, недоиказаности, трябва до целия масив от текстове да има свободен достъп. Да бъдат разсекретени имената на всички, но да им се даде възможност да разкажат какво се е случило", смята Неделчев.

Той обаче не защитава и Троянов:

"Самата реакция на Илия Троянов ми се струва параноична. Да твърдиш, че заради такава свързаност, ако я има, Любомир Илиев си е позволил такива промени в текста, е параноично. Аз се съмнявам в начина, по който Илия Троянов подготвя фактологичната основа на своите книги. В книгата му "Кучешки времена. Революцията менте - 1989 г." са окарикатурени всички дейци на СДС, включително нашата Радикалдемократическа партия. Въпросът е, че информаторите в нея са маргинални лица. Добре, тези гласове могат да бъдат чути. Но когато пишеш такава книга, трябва да имаш имаш още поне 10 гласа, да погледнеш в цялост."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.