Казионният Съюз на българските писатели (СБП), наследник на комунистическата организация, която остана в историята с репресиите срещу талантливи автори, набра няколко точки преднина спрямо конкуретнтото сдружение, в което членуват писатели с антикомунистически възгледи. 

Министерството на културата съобщи, че Вежди Рашидов е подписал меморандум за сътрудничество със СБП и се е ангажирал с подкрепа на членуващите в него автори. 

Председателят на СБП Боян Ангелов пък благодарил за оказваната досега подкрепа и без въпросния меморандум. Той изброил като примери отбелязването на 100-годишнината от гибелта на Димчо Дебелянов, за която през 2016 г. бе издаден сборник, организирани бяха кръгла маса и литературно четене в столична галерия; осъществяването на два изключително важни проекта за българската литература – „Азбучникът” и Христоматия със значимите писатели и поети на България, които вече се ползват като учебни помагала.

Ангажирането на министъра (макар и в оставка) с членове на конкретни организации е лош знак за пристрастността на представляваната от него институция, когато трябва да се решава кой да бъде финансиран и кой подпомогнат. Покрай скандала с отказания от Стефан Цанев орден "Златен век" Рашидов директно призна, че лично се меси кой да получава наградите в България. 

"В близкото минало подписах една награда и то с голямо удоволствие – лично мой избор бе ти да бъдеш награден с Националната награда „Христо Г. Данов“, заедно с парични средства. Ти я прие с радост и с охота, а аз бях щастлив, защото знаех, че я заслужаваш", заяви писмено Рашидов в открито писмо до Цанев.

По този начин лъсна изключителната грозота на отношенията между властта и творците, които тя смята, че стоят по-долу от нея и тя може да им дърпа конците. В демократичните държави тези отношения се определят като търговия с влияние и това се смята за престъпление. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.