Родена в Страсбург, живееща в Лондон, Елиф Шафак (45) не спира да приковава погледите в Турция. "Моята Турция е мъртва като баба ми" - това е заглавието на последната й статия, публикувана в сериозното германско списание "Шпигел". Поводът е теористичинят акт на Нова година в известния бар Reina в Истанбул, посещаван предимно от чужденци, при който загинаха 39 души.

Текстът започва със спомен за починалата баба, която е разказвала приказки и която за внучката си е символ на Турция, която съвместява различни култури и традиции. Днес и двете са мъртви. Няма го многообразието, няма я онази пъстрота, съществуваща благодареине на ориенталската толерантност и мъдрост. 

Шафак си спомня, че в младежките си години, прекарани в Анкара, се е празнувала Нова година, имало е специална програма по телевизията, а след това фойерверки. 

"Прегръщахме се в полунощ, а баба се молеше на Аллах за един мирен свят", спомня си писателката и описва този изчезнал свят като смесица от източни и западни културни елементи, които са правели всички щастливи. 

"Всичко това обаче изчезна. Днес повечето хора живеят в културно гето. Турция стана националистична и религиозна, а режимът - все по-авторитарен. Всичко е черно-бяло. Обществото е силно разделено на "ние" и "те". Няма място за индивидуалност. Дори празнуването на Нова година е повод за силна поляризация на мненията."

Шафак припомна множеството терористични актове в Турция през 2016 г. и я определя като най-ужасната за страната й. Според нея атентантът на Нова година е последица от силните настроения срещу всичко западно - празници, дрехи, начин на живот, култура, отношения между хората. Във всички джамии се е говорело не за мира, а за отричане на Коледа, за отричане на Запада, посланията са били агресивни. 

На финала на текста си Шафак отново обръща внимание, че цялата енергия на правителството отива за тероризиране на гражданското общество, което все още съществува в лицето на журналисти, интелектуалци и писатели. 

"Беше време, когато Турция беше пример за целия мюсюлмански свят с културата си, синтезираща най-доброто от Изтока и Запада, и с либералната си демокрация. Днес се страхуваме, че страната ни се превръща сред най-лошите в Близкия Изток", завършва текстът. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Осмивай този, който заслужава, но не от свое, от обществено гледище.”

Райко Алексиев, художник, карикатурист и фейлетонист, роден 7 март преди 128 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.