Според легенда шедьовърът на Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”, е почнат и поне частично написан в затвора, пише в свой очерк BBC. Известно е, че през 1597 и 1602 г. писателят е затворен за известно време за финансови нарушения в качеството му на държавен чиновник. Може ли затворът да е муза? Очевидно да.

Фьодор Достоевски, който използва образа на умопобъркания идалго за своя княз Мишкин от „Идиот”, също има опит зад решетките. Той вече е публикувал първия си роман „Бедни хора”, когато през 1849 г. попада в ареста. Обвинен е в участие в забранена група на интелектуалци, известна като Кръга на Петрашевски, сметната за опасна за властта. Всички обвиняеми са осъдени на смърт, изведени са на Семьоновския площад, за да бъдат екзекутирани и едва в последната минута царят отменя смъртното им наказание. Достоевски е пратен за четири години на каторга в Сибир. След нея написва най-добрите си книги – „Престъпление и наказание” и „Братя Карамазови”. Според Джеймс Джойс в тях резонират преживяванията му от затвора. Най-близо до тях обаче са „Записки от мъртвия дом”, публикувани през 1861 г.

Копнежът по свобода личи най-ясно в прозата на Александър Солженицин, който започва да пише, докато 8 години работи в съветски трудов лагер. Арестуван е през 1945 г. заради пренебрежителни коментари по адрес на Сталин в писмо. През 1955 г. е изселен в Южен Казахстан. Там в самота написва първия си роман, без изобщо да очаква, че някога ще бъде публикуван – „Един ден от живота на Иван Денисович”. Това се случва през 1962 г., 9 години след смъртта на диктатора Сталин. Романът е първият в историята, който показва истината за лагерите на съветския режим. Шедьовърът на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ” е завършен през 1968 г. и е тритомна сага за извращенията на социализма. През 1970 г. писателят получава Нобелова награда за литература.

Американският мислител Хенри Дейвид Торо също е силно повлиян в творчеството си от единствената нощ, която прекарва зад решетките. Той попада там заради отказа му да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население. Този епизод е в дъното на прочутата му реч от 1848 г., публикувана като есе „Гражданско неподчинение” (Civil Disobedience).

Мисленето на Торо повлиява Лев Толстой, Ганди, Мартин Лутър Кинг. Писмо на Кинг през 1963 г. от затвора гласи:”Аз съм в затвора, защото несправедливостта е тук” и е класически документ на движението за граждански права.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Човек, който седи в кладенеца, вижда само парче от небето.“

Едгар Уолъс, английски писател, роден на 1 април преди 145 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.