Според легенда шедьовърът на Мигел де Сервантес – „Дон Кихот”, е почнат и поне частично написан в затвора, пише в свой очерк BBC. Известно е, че през 1597 и 1602 г. писателят е затворен за известно време за финансови нарушения в качеството му на държавен чиновник. Може ли затворът да е муза? Очевидно да.

Фьодор Достоевски, който използва образа на умопобъркания идалго за своя княз Мишкин от „Идиот”, също има опит зад решетките. Той вече е публикувал първия си роман „Бедни хора”, когато през 1849 г. попада в ареста. Обвинен е в участие в забранена група на интелектуалци, известна като Кръга на Петрашевски, сметната за опасна за властта. Всички обвиняеми са осъдени на смърт, изведени са на Семьоновския площад, за да бъдат екзекутирани и едва в последната минута царят отменя смъртното им наказание. Достоевски е пратен за четири години на каторга в Сибир. След нея написва най-добрите си книги – „Престъпление и наказание” и „Братя Карамазови”. Според Джеймс Джойс в тях резонират преживяванията му от затвора. Най-близо до тях обаче са „Записки от мъртвия дом”, публикувани през 1861 г.

Копнежът по свобода личи най-ясно в прозата на Александър Солженицин, който започва да пише, докато 8 години работи в съветски трудов лагер. Арестуван е през 1945 г. заради пренебрежителни коментари по адрес на Сталин в писмо. През 1955 г. е изселен в Южен Казахстан. Там в самота написва първия си роман, без изобщо да очаква, че някога ще бъде публикуван – „Един ден от живота на Иван Денисович”. Това се случва през 1962 г., 9 години след смъртта на диктатора Сталин. Романът е първият в историята, който показва истината за лагерите на съветския режим. Шедьовърът на Солженицин „Архипелаг ГУЛАГ” е завършен през 1968 г. и е тритомна сага за извращенията на социализма. През 1970 г. писателят получава Нобелова награда за литература.

Американският мислител Хенри Дейвид Торо също е силно повлиян в творчеството си от единствената нощ, която прекарва зад решетките. Той попада там заради отказа му да плати данъците си в знак на протест срещу Мексиканско-американската война и продължаващото робство на чернокожото население. Този епизод е в дъното на прочутата му реч от 1848 г., публикувана като есе „Гражданско неподчинение” (Civil Disobedience).

Мисленето на Торо повлиява Лев Толстой, Ганди, Мартин Лутър Кинг. Писмо на Кинг през 1963 г. от затвора гласи:”Аз съм в затвора, защото несправедливостта е тук” и е класически документ на движението за граждански права.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,