На 25 май 1895 г. ирландският писател Оскар Уайлд е осъден заради хомосексуланост и содомия, припомни deutschlandfunk.de. Наказанието му е 2 години затвор с тежък принудителен труд, забрана да държи речи, да пише, сваляне на пиесите му от театрите. Започва лов на вещици. 

Биографът на талантливия писател и драматург - Монтгомъри Хайд пише: "Множество хора буквално танцуваха от радост. Няколко проститутки вдигнаха полите си от радост с крясъци: "Сега ще му докарат накрая правилната подстрижка!". 

Уайлд, напуска като осъден съдебната зала, в която е влязъл като обвинител срещу бащата на импулсивния си любовник Алфред Дъглас - Бози. Той го е наклеветил, че е содомит. Лорд Куинсбъри обръща процеса, като намира свидетели от средите на проститутките, че писателят е хомосексуалист.  

Многократно на Уайлд му е предлагана помощ да избяга от затвора. През ХIХ век затворниците били откарвани с последния влак до Дувър и изпращани с кораб за Франция. Необяснимо е защо писателят не се е възползвал от тази възможност. Истината е, че Уайлд попада в затвора не толкова заради половите си странности и екстравагантности, а заради безпощадната си критика на късновикторинското общество с неговите преструвки и цинизъм. 

Писателят излиза на свобода на 19 май 1897 г. с пречупена душа и не след дълго умира в бедност и самота. В писмата си от затвора, публикувани под заглавието "De Profundis", той пише изгубил всякакви илюзии: 

"В моята собствена трагедия всичко е грозно, долнопробно, отблъскващо и без стил. Ние сме смешници на страданието. Клоуни с разбити сърца. Карикатури, които само дразнят мускулите на смеха."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.