На 25 май 1895 г. ирландският писател Оскар Уайлд е осъден заради хомосексуланост и содомия, припомни deutschlandfunk.de. Наказанието му е 2 години затвор с тежък принудителен труд, забрана да държи речи, да пише, сваляне на пиесите му от театрите. Започва лов на вещици. 

Биографът на талантливия писател и драматург - Монтгомъри Хайд пише: "Множество хора буквално танцуваха от радост. Няколко проститутки вдигнаха полите си от радост с крясъци: "Сега ще му докарат накрая правилната подстрижка!". 

Уайлд, напуска като осъден съдебната зала, в която е влязъл като обвинител срещу бащата на импулсивния си любовник Алфред Дъглас - Бози. Той го е наклеветил, че е содомит. Лорд Куинсбъри обръща процеса, като намира свидетели от средите на проститутките, че писателят е хомосексуалист.  

Многократно на Уайлд му е предлагана помощ да избяга от затвора. През ХIХ век затворниците били откарвани с последния влак до Дувър и изпращани с кораб за Франция. Необяснимо е защо писателят не се е възползвал от тази възможност. Истината е, че Уайлд попада в затвора не толкова заради половите си странности и екстравагантности, а заради безпощадната си критика на късновикторинското общество с неговите преструвки и цинизъм. 

Писателят излиза на свобода на 19 май 1897 г. с пречупена душа и не след дълго умира в бедност и самота. В писмата си от затвора, публикувани под заглавието "De Profundis", той пише изгубил всякакви илюзии: 

"В моята собствена трагедия всичко е грозно, долнопробно, отблъскващо и без стил. Ние сме смешници на страданието. Клоуни с разбити сърца. Карикатури, които само дразнят мускулите на смеха."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.” 

Емил Чоран, румънски философ, роден на 8 април преди 109 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.