Днес ви предлагаме да си припомним просветителя, сатирик, бунтар, блестящ ироник и поет Стоян Михайловски (1856-1927). Разбира се, поводът са 24 май и химнът „Върви, народе възродени”, който този буден мъж ни завеща, за да се пее, докато има българи по земята.

По ирония на съдбата в училище вече почти не става дума за възрожденеца Михайловски, освен ако някоя негова басня или епиграма случайно още не е изхвърлена от учебната програма: „Орел и охлюв”, „Бухал и светулка”, „Секира и търнокоп”. Наречен от критиката „божествен размирник”, роденият в Елена автор написва десетки творби – проза, публицистика, поезия. Той е яростен критик на нравите в освободена България. „Сцени от парламентарния живот”, „Книга за българския народ”, „Книга за оскърбените и онеправданите”, „От развала към провала”, „Позив към българския народ и българската интелигенция”, „От турски по-лошо” говорят достатъчно само със заглавията си. Самият той народен представител, дръзва да се опълчи на самия монарх Фердинанд, като връща обратно поканите му за дворцовите балове с резолюция „Не щъ!”.

Демократичната си душа Михайловски формира във възрожденска Елена, а след това във френския лицей в Цариград и правния факултет в Екс-ан-Прованс. Този мъдрец на новата българска литература някак изпада от пантеона й, вероятно защото гледа на  света през очилата на моралиста и философа, а високият му стил не е за масата. Епиграмите му обаче са посветени точно на нея. Политическият елит се гърчи пред словото му, острото му перо не подминава никого.

През 1892 г. Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет на Висшето училище в София, а през 1895 г.  е преместен в Историко-филологическия факултет. Тогава сатирата му се насочва към учените и професорите, влагайки голяма доза автоирония.

Основната добродетел, която моралистът Михайловски проповядва, е почтеност. Битовизмите и политическите страсти са „изяли” възрожденските идеали ни казва и той, както и Иван Вазов. Необективната преса, алчният елит, ниският морал – докато е жив писателят не спира да праща стрели по недъзите на обществото. Какво ли би ни казал днес?
Ето нещо вечно и простичко за разбиране:

Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
- Какво ли е туй нещо тука? -
извикал Царят на въздуха. -
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! -
извика
рогатата гадинка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.