Днес ви предлагаме да си припомним просветителя, сатирик, бунтар, блестящ ироник и поет Стоян Михайловски (1856-1927). Разбира се, поводът са 24 май и химнът „Върви, народе възродени”, който този буден мъж ни завеща, за да се пее, докато има българи по земята.

По ирония на съдбата в училище вече почти не става дума за възрожденеца Михайловски, освен ако някоя негова басня или епиграма случайно още не е изхвърлена от учебната програма: „Орел и охлюв”, „Бухал и светулка”, „Секира и търнокоп”. Наречен от критиката „божествен размирник”, роденият в Елена автор написва десетки творби – проза, публицистика, поезия. Той е яростен критик на нравите в освободена България. „Сцени от парламентарния живот”, „Книга за българския народ”, „Книга за оскърбените и онеправданите”, „От развала към провала”, „Позив към българския народ и българската интелигенция”, „От турски по-лошо” говорят достатъчно само със заглавията си. Самият той народен представител, дръзва да се опълчи на самия монарх Фердинанд, като връща обратно поканите му за дворцовите балове с резолюция „Не щъ!”.

Демократичната си душа Михайловски формира във възрожденска Елена, а след това във френския лицей в Цариград и правния факултет в Екс-ан-Прованс. Този мъдрец на новата българска литература някак изпада от пантеона й, вероятно защото гледа на  света през очилата на моралиста и философа, а високият му стил не е за масата. Епиграмите му обаче са посветени точно на нея. Политическият елит се гърчи пред словото му, острото му перо не подминава никого.

През 1892 г. Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет на Висшето училище в София, а през 1895 г.  е преместен в Историко-филологическия факултет. Тогава сатирата му се насочва към учените и професорите, влагайки голяма доза автоирония.

Основната добродетел, която моралистът Михайловски проповядва, е почтеност. Битовизмите и политическите страсти са „изяли” възрожденските идеали ни казва и той, както и Иван Вазов. Необективната преса, алчният елит, ниският морал – докато е жив писателят не спира да праща стрели по недъзите на обществото. Какво ли би ни казал днес?
Ето нещо вечно и простичко за разбиране:

Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
- Какво ли е туй нещо тука? -
извикал Царят на въздуха. -
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! -
извика
рогатата гадинка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.