Днес ви предлагаме да си припомним просветителя, сатирик, бунтар, блестящ ироник и поет Стоян Михайловски (1856-1927). Разбира се, поводът са 24 май и химнът „Върви, народе възродени”, който този буден мъж ни завеща, за да се пее, докато има българи по земята.

По ирония на съдбата в училище вече почти не става дума за възрожденеца Михайловски, освен ако някоя негова басня или епиграма случайно още не е изхвърлена от учебната програма: „Орел и охлюв”, „Бухал и светулка”, „Секира и търнокоп”. Наречен от критиката „божествен размирник”, роденият в Елена автор написва десетки творби – проза, публицистика, поезия. Той е яростен критик на нравите в освободена България. „Сцени от парламентарния живот”, „Книга за българския народ”, „Книга за оскърбените и онеправданите”, „От развала към провала”, „Позив към българския народ и българската интелигенция”, „От турски по-лошо” говорят достатъчно само със заглавията си. Самият той народен представител, дръзва да се опълчи на самия монарх Фердинанд, като връща обратно поканите му за дворцовите балове с резолюция „Не щъ!”.

Демократичната си душа Михайловски формира във възрожденска Елена, а след това във френския лицей в Цариград и правния факултет в Екс-ан-Прованс. Този мъдрец на новата българска литература някак изпада от пантеона й, вероятно защото гледа на  света през очилата на моралиста и философа, а високият му стил не е за масата. Епиграмите му обаче са посветени точно на нея. Политическият елит се гърчи пред словото му, острото му перо не подминава никого.

През 1892 г. Михайловски започва да преподава френски език в Юридическия факултет на Висшето училище в София, а през 1895 г.  е преместен в Историко-филологическия факултет. Тогава сатирата му се насочва към учените и професорите, влагайки голяма доза автоирония.

Основната добродетел, която моралистът Михайловски проповядва, е почтеност. Битовизмите и политическите страсти са „изяли” възрожденските идеали ни казва и той, както и Иван Вазов. Необективната преса, алчният елит, ниският морал – докато е жив писателят не спира да праща стрели по недъзите на обществото. Какво ли би ни казал днес?
Ето нещо вечно и простичко за разбиране:

Орел и охлюв

На върха на една липа
сред Стара планина
орелът съгледал гадинка нищожна,
гърбата,
рогата,
по-мръсна от змията,
от дявола по-грозна!...
- Какво ли е туй нещо тука? -
извикал Царят на въздуха. -
А, виждам, охлюв!... Игралото
на естеството,
животец във една черупка,
подвижна кратунка,
гневът или смехът на Божеството...
Кажи ми, жалко то творенье,
как се покачи тъй високо?
- С пълзенье! -
извика
рогатата гадинка.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).