SKIF

Социалните мрежи прегряха от мнения, че не се разбира за какво беше скандалът между бившите и сегашните редактори на "Литературен вестник". Решихме да отделим ясното от неясното, като се опираме на фактите.

Какво е ясно:

1. Напрежението в редакцията тлее от години. Конкретният скандал има предистория и тя е, че на честването на 25-годишнината на вестника тази пролет, на което основателите са поканени, редакторът Силвия Чолева предава призива на Ани Илков: "Вестникът да бъде предаден на младите след нас". 

2. Румен Леонидов, който поне от 25 години не е във вестника, дразни екипа на "ЛВ" в априлско предаване на "Съботаж", а Йордан Ефтимов му отговаря иронично в следващия брой, като се заяжда с Илков, че е 60-годишен и вече не пише.

3. Чолева публикува циничен отговор на Илков - "Към защитниците на крепостта", в което предупреждава, че "обратното броене за вашата „небивала земя“, фантасмагорично надстроена над остатъците от „Литературен вестник“, започва точно днес". 

4. В следващия брой редакцията на вестника се извинява, че е допуснато публикуването на текста на Ани Илков, а Чолева е упрекната от колегите си и част от тях настояват да си тръгне от редакцията. Следват истерични новини, че Чолева я изключват от вестника - новината се разпространява от Владимир Сабоурин. Чолева всъщност не е изключена, а си тръгва сама доста по-късно.

5. Скандалът назрява. "Старите"- Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Румен Леонидов, Ани Илков, Ирма Димитрова, публикуват писмото "Похитеният "Литературен вестник" - или за наглостта", в което заявяват, че ги "боли заради нравствената мизерия, в която е изпаднал вестникът, който някога създадохме". От тях във вестника е останал само Едвин Сугарев, който от миналата есен е консул в Ниш и не прави броеве. Сугарев обаче е убеден от някогашните си съредактори, че Чолева пада жертва на "младите" и че трябва да си отвоюват "крепостта". "Това, което правите в момента, е преточване на неговия престиж и история във ваша частна полза, подмяна на неговите ценности с някакво семинароподобно битие. Унищожавате неговата свобода, за да наложите сътворените от самите вас йерархии – които важат единствено в един измислен, псевдистки свят, крепящ се на взаимни възхвали и апокрифна търговия с позиции и влияния", възмущават се учредителите.

6. Бойко Пенчев им отговаря в следващ брой с бележка: 

"През годините редактори на „Литературен вестник“ доброволно са го напускали поради следните причини:

1. Мързел

2. Умора

3. Захващане с други занимания, осмислящи живота и осигуряващи прехрана.

4. По малко от всичко изброено.

Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор и като такъв не може да бъде основание за упражняването на морален терор върху ненапусналите".

7. Сугарев се свързва с главния редактор Амелия Личева и заявява, че влиза в ролята си на управител на фондация "Литературен вестник", ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях. Личева пък праща покана за свикване на Управителния съвет на фондацията, както казва тя, "за да бъде сменен най-после управителят, чийто мандат между другото изтича, и да изберем действащите редактори за нови членове". 

8. В отговор Едвин свиква изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред е заложено разширяването на състава на УС, вкарване на нови членове и обсъждане на редакционната политика. Присъства и проф. Ивайло Знеполски, който обаче не заема страната на основателите на вестника. Сугарев е викнал Леонидов, Илков, Димитрова, Левчев.

Личева си води адвокат - писателят Васил Георгиев, който обяснява юридическите слабости на свиканото събрание, а мнозинството гласува, че то е нелегитимно. Така Сугарев не успява да върне Илков, Леонидов, Левчев, Димитрова в играта, а те да вкарат нови редактори и. От изтеклата стенограма се разбира как учредителите буйстват, крещят, обиждат, Илков дори се изплюва, преди да напуснат възмутени. 

9. Следват неясни патетични писма, пълни с обиди (Сугарев, Леонидов), които оставят впечатление у широката публика, че едва ли не Сугарев е изгонен от вестника, което не е вярно. Двамата учредители твърдят как днешните редактори направили кариери, като използвали вестника. Нападките на Сугарев и Леонидов към Георги Господинов минават границите на добрия тон. Стига се до просташки изпълнения, каквито рядко през годините са стигали до широката публика. 

 

Какво остана неясно:

1. Защо Ани Илков и останалите учредители тръгнаха да се месят в политиката на вестника точно тази година? Какво им даде повод и на какво основание го правят?

2. Кои са редакторите, които са се надявали да внедрят във вестника?

3. Защо целият негативизъм (меко казано) се изля върху Георги Господинов, който от три години не е действащ редактор във вестника, не прави броеве, подал си е оставката от редколегията и от септември ще бъде заличен? 

4. На какво се дължи истеричната криза на "старите" редактори - на отчаяние от действителността или става дума просто за завист?

 

Коментари  

+3 #1 Ясен Гатев 22-08-2016 18:51
От всичко изписано по темата през последните месеци (включително и от Леонидов), най-обидно ми е отношението към Г.Г.! Всичко започна още преди повече от година с нападките на Секулов... Явно някои БГ писатели се оказаха заслепени от злоба и завист!!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако трябва да научим децата да мислят, трябва първо да ги научим да измислят.“

Джани Родари, италиански писател, роден на 23 октомври преди 99 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .