SKIF

Социалните мрежи прегряха от мнения, че не се разбира за какво беше скандалът между бившите и сегашните редактори на "Литературен вестник". Решихме да отделим ясното от неясното, като се опираме на фактите.

Какво е ясно:

1. Напрежението в редакцията тлее от години. Конкретният скандал има предистория и тя е, че на честването на 25-годишнината на вестника тази пролет, на което основателите са поканени, редакторът Силвия Чолева предава призива на Ани Илков: "Вестникът да бъде предаден на младите след нас". 

2. Румен Леонидов, който поне от 25 години не е във вестника, дразни екипа на "ЛВ" в априлско предаване на "Съботаж", а Йордан Ефтимов му отговаря иронично в следващия брой, като се заяжда с Илков, че е 60-годишен и вече не пише.

3. Чолева публикува циничен отговор на Илков - "Към защитниците на крепостта", в което предупреждава, че "обратното броене за вашата „небивала земя“, фантасмагорично надстроена над остатъците от „Литературен вестник“, започва точно днес". 

4. В следващия брой редакцията на вестника се извинява, че е допуснато публикуването на текста на Ани Илков, а Чолева е упрекната от колегите си и част от тях настояват да си тръгне от редакцията. Следват истерични новини, че Чолева я изключват от вестника - новината се разпространява от Владимир Сабоурин. Чолева всъщност не е изключена, а си тръгва сама доста по-късно.

5. Скандалът назрява. "Старите"- Едвин Сугарев, Владимир Левчев, Румен Леонидов, Ани Илков, Ирма Димитрова, публикуват писмото "Похитеният "Литературен вестник" - или за наглостта", в което заявяват, че ги "боли заради нравствената мизерия, в която е изпаднал вестникът, който някога създадохме". От тях във вестника е останал само Едвин Сугарев, който от миналата есен е консул в Ниш и не прави броеве. Сугарев обаче е убеден от някогашните си съредактори, че Чолева пада жертва на "младите" и че трябва да си отвоюват "крепостта". "Това, което правите в момента, е преточване на неговия престиж и история във ваша частна полза, подмяна на неговите ценности с някакво семинароподобно битие. Унищожавате неговата свобода, за да наложите сътворените от самите вас йерархии – които важат единствено в един измислен, псевдистки свят, крепящ се на взаимни възхвали и апокрифна търговия с позиции и влияния", възмущават се учредителите.

6. Бойко Пенчев им отговаря в следващ брой с бележка: 

"През годините редактори на „Литературен вестник“ доброволно са го напускали поради следните причини:

1. Мързел

2. Умора

3. Захващане с други занимания, осмислящи живота и осигуряващи прехрана.

4. По малко от всичко изброено.

Напускането на ЛВ винаги е било личен житейски избор и като такъв не може да бъде основание за упражняването на морален терор върху ненапусналите".

7. Сугарев се свързва с главния редактор Амелия Личева и заявява, че влиза в ролята си на управител на фондация "Литературен вестник", ще свика органите на фондацията и ще вкара нови хора в тях. Личева пък праща покана за свикване на Управителния съвет на фондацията, както казва тя, "за да бъде сменен най-после управителят, чийто мандат между другото изтича, и да изберем действащите редактори за нови членове". 

8. В отговор Едвин свиква изпреварващо заседание на Съвета на учредителите. В дневния му ред е заложено разширяването на състава на УС, вкарване на нови членове и обсъждане на редакционната политика. Присъства и проф. Ивайло Знеполски, който обаче не заема страната на основателите на вестника. Сугарев е викнал Леонидов, Илков, Димитрова, Левчев.

Личева си води адвокат - писателят Васил Георгиев, който обяснява юридическите слабости на свиканото събрание, а мнозинството гласува, че то е нелегитимно. Така Сугарев не успява да върне Илков, Леонидов, Левчев, Димитрова в играта, а те да вкарат нови редактори и. От изтеклата стенограма се разбира как учредителите буйстват, крещят, обиждат, Илков дори се изплюва, преди да напуснат възмутени. 

9. Следват неясни патетични писма, пълни с обиди (Сугарев, Леонидов), които оставят впечатление у широката публика, че едва ли не Сугарев е изгонен от вестника, което не е вярно. Двамата учредители твърдят как днешните редактори направили кариери, като използвали вестника. Нападките на Сугарев и Леонидов към Георги Господинов минават границите на добрия тон. Стига се до просташки изпълнения, каквито рядко през годините са стигали до широката публика. 

 

Какво остана неясно:

1. Защо Ани Илков и останалите учредители тръгнаха да се месят в политиката на вестника точно тази година? Какво им даде повод и на какво основание го правят?

2. Кои са редакторите, които са се надявали да внедрят във вестника?

3. Защо целият негативизъм (меко казано) се изля върху Георги Господинов, който от три години не е действащ редактор във вестника, не прави броеве, подал си е оставката от редколегията и от септември ще бъде заличен? 

4. На какво се дължи истеричната криза на "старите" редактори - на отчаяние от действителността или става дума просто за завист?

 

Коментари  

+3 #1 Ясен Гатев 22-08-2016 18:51
От всичко изписано по темата през последните месеци (включително и от Леонидов), най-обидно ми е отношението към Г.Г.! Всичко започна още преди повече от година с нападките на Секулов... Явно някои БГ писатели се оказаха заслепени от злоба и завист!!
Цитиране
  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).