Битката за литературното наследство на Франц Кафка най-после приключи. Върховният съд на Израел определи, че ръкописите са  собственост на Националната библиотека на страната, съобщи theguardian.com. Сегашната им притежателка, жителката на Тел Авив Ева Хофе, трябва да ги предаде в най-кратки срокове. От библиотеката твърдят, че скоро ще направят колекцията достъпна онлайн. Тя не е в пълния си вид, част от скъпоценните манускрипти са продадени, като някои от тях са в Германския литературен архив в Марбах. 

Роденият в Прага Кафка умира през 1924 г. Той поръчва на приятеля си Макс Брод да изгори архива му след смъртта му. Брод не посмява да постъпи така и взима ръкописите със себе си, когато през 1939 г. бяга от нацистите в Чехословакия и отива в Палестина.

През 1968 г. от завещанието на Брод става ясно, че архивът на Кафка е завещан на секретарката Естер Хофе. Вменено й е задължение да публикува трудовете, а оригиналите да бъдат съхранявани от подходяща институция. Хофе наистина издава произведенията на Кафка на немски език, но през 1973 г. тръгва да продава ръкописите на търг. Тя успява да продаде „Процесът” за 2 млн. долара. Тогавашният главен прокурор на Израел я предупреждава, че няма право да се разпорежда с тях.

Естер Хофе умира през 2007 г. и оставя литературното наследство на Кафка на дъщерите си. Библиотеката завежда дело срещу тях. Те отказват да предадат архива, чиято стойност е оценена на милиони долари, като твърдят, че майка им можела да се разпорежда с него, както намери за добре. Върховният съд посочва, че Макс Брод не е искал собствеността му да бъде продадена на най-висока цена, а да намери подходящото си място в културна институция.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.