Съветският писател от абхазко-ирански произход Фазил Искандер почина на 87 години, съобщиха световните агенции.Той беше известен с хумористичните описания на всекидневния живот в Кавказ и сатиричния поглед към обществото в епохата на комунизма,.

Искандер изтъкваше етническия си произход и нарушаваше политически табута като разказваше за пиянските оргии на Сталин в родната му Абхазия, но никога не се е смятал за дисидент.

Роден е през 1929 г. от майка абхазка и баща иранец в пристанищния град Сухуми – главния град на Абхазия, днес сепаратистки район в Грузия, който Русия подкрепя. В детска възраст Искандер губи баща си, депортиран в Иран през 1938 г., където впоследствие умира.

Блестящ ученик, Искандер успява да влезе в престижния Литературен институт „Горки” в Москва и в началото на кариерата си работи като журналист в провинцията.

Пише само на руски, и печели читателите с чувството си за хумор, състрадание и специфична атмосфера в творбите му. Искандер никога не е крил отвращението си от невежите съветски бюрократи и от зверствата на сталинизма.

Основното произведение на Искандер е „Сандро от Чегем” – епичен роман в три тома за типичното планинско селце в Абхазия Чегем, където Искандер е живял през детството си. В книгата героите чудаци битуват в често сюрреалистичната съветска реалност.

Романът е сурово цензуриран в СССР и за пръв път е преведен на английски през 1983 г. Творбата става причина Искандер да бъде сравняван с Марк Твен и Уилям Фокнър. Книгите на абхазеца са преведени на всички европейски езици.

В предговора на една от книгите си Искандер написа, че литературната му задача е да повдигне духа на потиснатите си сънародници.

В началото на 90-те години Искандер отстоява защитата на човешките права като член на комисия по правата на човека, създадена от президента Борис Елцин.

Руският министър на културата Владимир Медински нарече Искандер един от най-великите писатели на своето време.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Почувствах колко простичко и достъпно нещо е щастието: чаша вино, печен кестен, звуците на морето. Нищо повече.“

Никос Казандзакис, гръцки писател и философ, роден на 18 февруари преди 137 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.