Съветският писател от абхазко-ирански произход Фазил Искандер почина на 87 години, съобщиха световните агенции.Той беше известен с хумористичните описания на всекидневния живот в Кавказ и сатиричния поглед към обществото в епохата на комунизма,.

Искандер изтъкваше етническия си произход и нарушаваше политически табута като разказваше за пиянските оргии на Сталин в родната му Абхазия, но никога не се е смятал за дисидент.

Роден е през 1929 г. от майка абхазка и баща иранец в пристанищния град Сухуми – главния град на Абхазия, днес сепаратистки район в Грузия, който Русия подкрепя. В детска възраст Искандер губи баща си, депортиран в Иран през 1938 г., където впоследствие умира.

Блестящ ученик, Искандер успява да влезе в престижния Литературен институт „Горки” в Москва и в началото на кариерата си работи като журналист в провинцията.

Пише само на руски, и печели читателите с чувството си за хумор, състрадание и специфична атмосфера в творбите му. Искандер никога не е крил отвращението си от невежите съветски бюрократи и от зверствата на сталинизма.

Основното произведение на Искандер е „Сандро от Чегем” – епичен роман в три тома за типичното планинско селце в Абхазия Чегем, където Искандер е живял през детството си. В книгата героите чудаци битуват в често сюрреалистичната съветска реалност.

Романът е сурово цензуриран в СССР и за пръв път е преведен на английски през 1983 г. Творбата става причина Искандер да бъде сравняван с Марк Твен и Уилям Фокнър. Книгите на абхазеца са преведени на всички европейски езици.

В предговора на една от книгите си Искандер написа, че литературната му задача е да повдигне духа на потиснатите си сънародници.

В началото на 90-те години Искандер отстоява защитата на човешките права като член на комисия по правата на човека, създадена от президента Борис Елцин.

Руският министър на културата Владимир Медински нарече Искандер един от най-великите писатели на своето време.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.