Затворът в Рединг, в който от 1895 до 1897 г. е изтърпял присъдата си Оскар Уайлд, за първи път ще бъде отворен за посетители, и то по много любопитен проект на организацията „Артейнджъл”, съобщи "Гардиън". 

Посетителите тази есен могат да чуят как Пати Смит чете дългото 4 часа и половина писмо „De Profundis”, което Уайлд пише на любимия си лорд Алфред Дъглас, но никога не му изпраща. То е написано след като излежава една година – тогава за първи път му е даден достъп до мастило и хартия. 

Ще има и пърформанси в празните килии и отекващите коридори. В проекта ще се включат Колм Тойбин, Ай Вейвей, Ралф Файнс, Максин Пийк и др. артисти и автори.  Хората ще могат да се разхождат из празните килии, включително тази на затворник C.3-3, както е бил известен Уайлд. 

Писателят е въдворен в зенита на славата си – през 1895 г. е осъден заради хомосексуалност и содомия. Наказанието му е 2 години затвор с тежък принудителен труд, забрана да държи речи, да пише, сваляне на пиесите му от театрите. Уайлд, напуска като осъден съдебната зала, в която е влязъл като обвинител срещу бащата на импулсивния си любовник Алфред Дъглас - Бози. Той го е наклеветил, че е содомит. Лорд Куинсбъри обръща процеса, като намира свидетели от средите на проститутките, че писателят е хомосексуалист.  На втория месец е пратен в Рединг. 

Затворът е открит през 1844 г. и е затворен едва през 2013 г. Той е с тесни единични килии и дълги коридори, за да се изолират един от друг затворниците. Бруталният режим тук пречупва духа на Уайлд. Той напуска затвора болен, разведен и със забрана да вижда децата си. Заминава за Париж, където пише баладата си за редингския затвор, но през 1900 г. умира само на 46 г. 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.