Руски археолози намериха основите на старите казарми на Омската каторга, в която през 1850 – 1854 г. излежава присъдата си Фьодор Достоевски, съобщиха руските медии. Това са останки от сградата, станала известна като „Мъртвия дом”. Осъденият по т.нар. „Дело на Петрашевски” писател описва преживяното в затвора в „Записки от мъртвия дом”.

„Откритието е направено случайно на дълбочина 60 сантиметра до академичния театър.  Кирпичената зидария била открита при строителни работи, свързани с възстановяването на историческата част на Омск във връзка с 300-годишнината на града”, разказва краеведът историк Игор Коновалов.

Основите на „Мъртвия дом” са с размери 8 на 16 метра и са добре запазени, въпреки че са били под земята повече от 200 години. Дебелината на стените е 90 сантиметра.  Коновалов  смята, че в бъдеще това съоръжение ще  бъде превърнато в музей и ще привлече много туристи.

В „Записки от Мъртвия дом” Достоевски пише, че в каторгата е имало две казарми за осъдените - една голяма и една малка, като в последната били държани особено опасните престъпници, към които спадали и политическите затворници. 

„Записки от Мъртвия дом” са отпечатани за пръв път в самостоятелно издание през 1862 г. Ръкописът на произведението не е запазен и е трудно да бъдат реконструирани всички етапи при осъществяването му. Единственият ръкопис, който писателят изнася от каторгата, са т. нар. „Сибирски тетрадки”, съдържащи 522 записа на кратки диалози, характерни изрази, пестеливо предадени случки и две каторжнически песни. Двеста от тези бележки са използвани в „Записки”-те. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.“

Оскар Уайлд, ирландски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 165 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .