Руски археолози намериха основите на старите казарми на Омската каторга, в която през 1850 – 1854 г. излежава присъдата си Фьодор Достоевски, съобщиха руските медии. Това са останки от сградата, станала известна като „Мъртвия дом”. Осъденият по т.нар. „Дело на Петрашевски” писател описва преживяното в затвора в „Записки от мъртвия дом”.

„Откритието е направено случайно на дълбочина 60 сантиметра до академичния театър.  Кирпичената зидария била открита при строителни работи, свързани с възстановяването на историческата част на Омск във връзка с 300-годишнината на града”, разказва краеведът историк Игор Коновалов.

Основите на „Мъртвия дом” са с размери 8 на 16 метра и са добре запазени, въпреки че са били под земята повече от 200 години. Дебелината на стените е 90 сантиметра.  Коновалов  смята, че в бъдеще това съоръжение ще  бъде превърнато в музей и ще привлече много туристи.

В „Записки от Мъртвия дом” Достоевски пише, че в каторгата е имало две казарми за осъдените - една голяма и една малка, като в последната били държани особено опасните престъпници, към които спадали и политическите затворници. 

„Записки от Мъртвия дом” са отпечатани за пръв път в самостоятелно издание през 1862 г. Ръкописът на произведението не е запазен и е трудно да бъдат реконструирани всички етапи при осъществяването му. Единственият ръкопис, който писателят изнася от каторгата, са т. нар. „Сибирски тетрадки”, съдържащи 522 записа на кратки диалози, характерни изрази, пестеливо предадени случки и две каторжнически песни. Двеста от тези бележки са използвани в „Записки”-те. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.