Руски археолози намериха основите на старите казарми на Омската каторга, в която през 1850 – 1854 г. излежава присъдата си Фьодор Достоевски, съобщиха руските медии. Това са останки от сградата, станала известна като „Мъртвия дом”. Осъденият по т.нар. „Дело на Петрашевски” писател описва преживяното в затвора в „Записки от мъртвия дом”.

„Откритието е направено случайно на дълбочина 60 сантиметра до академичния театър.  Кирпичената зидария била открита при строителни работи, свързани с възстановяването на историческата част на Омск във връзка с 300-годишнината на града”, разказва краеведът историк Игор Коновалов.

Основите на „Мъртвия дом” са с размери 8 на 16 метра и са добре запазени, въпреки че са били под земята повече от 200 години. Дебелината на стените е 90 сантиметра.  Коновалов  смята, че в бъдеще това съоръжение ще  бъде превърнато в музей и ще привлече много туристи.

В „Записки от Мъртвия дом” Достоевски пише, че в каторгата е имало две казарми за осъдените - една голяма и една малка, като в последната били държани особено опасните престъпници, към които спадали и политическите затворници. 

„Записки от Мъртвия дом” са отпечатани за пръв път в самостоятелно издание през 1862 г. Ръкописът на произведението не е запазен и е трудно да бъдат реконструирани всички етапи при осъществяването му. Единственият ръкопис, който писателят изнася от каторгата, са т. нар. „Сибирски тетрадки”, съдържащи 522 записа на кратки диалози, характерни изрази, пестеливо предадени случки и две каторжнически песни. Двеста от тези бележки са използвани в „Записки”-те. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 72 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.