"В България не беше извършена декомунизация, включително в образованието, затова и антитоталитарната литература не присъства в учебниците", каза по БНР разследващият журналист Христо Христов в отговор на въпрос защо в училищата не се изучава творчеството на Георги Марков. 

"Сега говорим за литературата, но същото важи и за учебниците по история. Проблемът е, че от една страна, онези политически мнозинства, които обещаваха да направят декомунизацията, имам най-вече предвид управлението на ОДС, не изпълниха своите предизборни обещания. На второ място ние като гражданско общество не бяхме достатъчно критични тогава – в края на 90-те и в началото на този век, за да се придвижат тези проблеми напред. И сега тези проблеми не са въпрос на държавна политика", каза Христов, който е автор на множество книги за комунистическото минало. Той каза още:

"Въпросът е, че обществото няма информация от администрацията на Министерството на образованието и науката какви ще бъдат държавните стандарти в образованието, а медиите не се канят на публичните обсъждания в образованието. Съвсем наскоро беше учредена една неправителствена организация "Истина и памет". Аз съм учредител. В нея влизат проф. Евелина Келбечева, адв. Александър Кашъмов, изследователят Георги Михайлов със сайта desehistory.com и ние се обърнахме към МОН с точно едни около 15 точки... зададохме едни конкретни теми, без които тоталитаризмът и управлението на БКП, не биха могли да бъдат обяснен в учебниците по история на младите хора."

Във вторник от 18.30 ч. в аулата на Софийския университет ще се състои премиерата на книгата на Христо Христов и Христо Петров - "Белият терор" от 1923 - 1925 г. Три епохи на държавна репресия". 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

"Не забравяй, че най-важните срещи на човека са срещите с децата му. Обръщай им повече внимание – ние никога не можем да знаем кого ще срещнем в детето си!"

Януш Корчак, педагог, роден на 22 юли преди 141 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.