„У нас огромна част от хората ръкопляскат на фашизоиди. По медиите се появяват хора, които говорят неща, които все повече възмущават. Всеки втори ден, във „Фейсбук“ от моите приятели някой качва такъв тип фраза – „Това не е моята държава“. Това значи, че нашето общество се е разпаднало на малка, либерална интелигенция, едни крайни фашисти и абсолютно безразлични хора, които не се интересуват от нищо.”  

Това заяви в Мисия България на телевизия BIT проф. Ивайло Дичев, автор и преподавател по културна антропология в Софийския университет.

„Голяма част от хората в света се превръща в домашни животни, за които системата се грижи за известно време, а накрая ще бъдат избутани. Това е загуба на смисъл и посока. Тези хора започват да стават все по-отчаяни и отчаяни. Общества, които са малко по-улегнали, богати и развити, по-добре се справят с проблемите“, посочи той.

 Според него в момента расте поколение, което се е отчуждило от света, в който живее. Нещо трябва да се случи, тъй като в България реформите се случват само когато всичко се срине.

ИВАЙЛО ДИЧЕВ е автор на художествена литература. Носител е на наградите „Паница” (1999), „Черноризец Храбър” (2002) и „Димитър Пешев” (2005).

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 78 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,