Мигел де Сервантес – автор на първия съвременен европейски роман, има своя страница в социалната мрежа „Туитър”. Тя е направена от журналисти от телевизионния канал „La Sexta”, които по този начин отбелязват 400 години от смъртта на автора на „Дон Кихот”. Страницата се казва „Cervantes Vive”. На нея са публикувани множество цитати и крилати фрази от класика, като така журналистите съхраняват неговата актуалност.

Инициативата е подкрепена от хиляди испанци и последователите на страницата непрекъснато растат.  Телевизионният канал планира през март и април да увеличи предаванията си за писателя и такива, които кореспондират с творчеството му.

Въпреки че за дата на смъртта на Мигел де Сервантес да се сочи 23 април 1616 година, в действителност той умира в Мадрид на 22 април, а погребението е на следващия ден. Години наред испански археолози търсеха гроба на Сервантес. Костите на писателя изчезват през 1673 г., когато манастирът „Convent of las Monjas Trinitarias Descalzas“, който е в центъра на Мадрид, е преустроен. През 2011 г. започнаха разкопките, а от 2014 г. бяха използвани новите скенери 3D, сканиращи до 5 метра под земята.  В края на януари 2015 г. излезе новината, че е намерен ковчег с инициалите на писателя, а през март беше потвърдено, че костите са неговите. Сред уликите, помогнали на изследователите, бяха известните за Сервантес факти: знае се, че той е починал на 69 години, когато е документирал, че по това време е имал само 6 зъба; бил е раняван -  прострелян два пъти в гърдите и веднъж в лявата ръка по време на Битката при Лепанто от 1571 г. Тогава обединените сили на Свещената лига, в която е и Испания, побеждават флота на Османската империя в една от най-важните битки, водени по море.

Официалното препогребение се състоя на 11 юни 2015 г. Тогава кметът на Мадрид Ана Ботея заяви: „Вече можем да кажем: „Мигел, мисията е изпълнена!“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.