Мария Попова, която списва блога brainpickings.org, написа в „Туитър”, че е опустошена от новината за смъртта на Умберто Еко, и припомни неговия съвет към пишещите: „Ако си мислим, че читателят ни е идиот, не трябва да използваме реторични фигури. Но ако ги използваме и чувстваме, че те се нуждаят от разяснение, ние реално наричаме читателя идиот. И за да ни го върне, той ще нарече автора идиот.”

„Имах щастието да го слушам през есента на 2014 на един фестивал в Порденоне, било е за последно. Говореше за това как литературните персонажи са много по-автентични от истински живелите и вадеше примери и истории като фокусник от ръкавите си. Снимах търпеливата опашка пред театъра, часове преди да започне лекцията му.” Това написа в профила си във „Фейсбук” писателят Георги Господинов. Той публикува и снимка на Иво Хаджимишев от визитата на Еко в София по покана на Ивайло Знеполски, на която Господинов му подарява своя книга. „Опитващ се да откаже цигарите. Един от големите вярващи в книгата. Поклон и памет”, коментира българският писател. 

Жан-Жак Ано, режисьорът на „Името на розата”, нарече Еко удивителна личност. „Двамата посетихме заедно много манастири, той имаше невероятна енергия”, разказа французинът за снимките по романа на писателя. „Накрая ме остави абсолютно свободен, включително при избора на Шон Конъри в главната роля. Когато видя филма, той каза, че изборът ми е най-точният.”

Елена Костюкович, руският преводач на Еко, написа: „След заминаването на Еко остана само голяма пустота. И бъдещето ще покаже това.  Като много други фигури от културата на ХХ в. Еко направи много за диалога. Сега всичко това може да пропадне заради неразбирането на политиците.  Той беше синоним на европейската мисъл и за нас, руснаците, беше свързан с началото на Перестройката.”

Министър-председателят на Италия Матео Ренци нарече смъртта на Еко гигантска загуба за културата. „Ще ни липсва неговото писане и гласът му – остър и жив, както и неговата хуманност”, каза премиерът. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.