Турският писател Орхан Памук обвини Европейския съюз в сервилност спрямо Анкара и твърди, че Брюксел е предпочел да игнорира посегателствата върху правовата държава заради кризата с мигрантите и борбата срещу ДАЕШ, съобщи „Сега”, като цитира агенция „Франс прес”.

В интервю за „Хюриет“ Нобеловият лауреат за литература казва: 

„Европейците забравиха всичките си ценности. Те се отнасят към нас, както по-рано към Саудитска Арабия: Ако турците правят каквото иска ЕС, няма значение какво вършат у дома.”

Според писателя борбата срещу групировката Ислямска държава и кризата с мигрантите са предизвикателства, заради които ЕС не може да мине без Турция. Затова ръцете на Европа са вързани.

През ноември Анкара и Брюксел подписаха план за действие, който предвижда европейска помощ от 3 млрд. евро за турските власти в замяна на ангажимента им по-добре да контролират границите си и да се борят срещу каналджиите. В рамките на това споразумение Брюксел се съгласи да поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отдавна зациклили по няколко преговорни глави, сред които правата на човека.

Срещу ислямско-консервативното управление на президента Ердоган се сипят обвинения, че иска да накара да замълчи всеки критичен глас в страната чрез все по-голям натиск срещу медиите. Преди дни турското правосъдие поиска доживотен затвор за двама опозиционни журналисти – Джан Дюндар и Ердем Гюл, заради статия, обвиняваща режима, че доставя оръжия на сирийските ислямисти.

„Аз съм човек, който предпочита да каже: „Нека говорим единствено за литература“, но това вече е невъзможно. Човек не може да седне да си пише романа, когато Джан Дюндар е в затвора”, заявява Орхан Памук.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.