Турският писател Орхан Памук обвини Европейския съюз в сервилност спрямо Анкара и твърди, че Брюксел е предпочел да игнорира посегателствата върху правовата държава заради кризата с мигрантите и борбата срещу ДАЕШ, съобщи „Сега”, като цитира агенция „Франс прес”.

В интервю за „Хюриет“ Нобеловият лауреат за литература казва: 

„Европейците забравиха всичките си ценности. Те се отнасят към нас, както по-рано към Саудитска Арабия: Ако турците правят каквото иска ЕС, няма значение какво вършат у дома.”

Според писателя борбата срещу групировката Ислямска държава и кризата с мигрантите са предизвикателства, заради които ЕС не може да мине без Турция. Затова ръцете на Европа са вързани.

През ноември Анкара и Брюксел подписаха план за действие, който предвижда европейска помощ от 3 млрд. евро за турските власти в замяна на ангажимента им по-добре да контролират границите си и да се борят срещу каналджиите. В рамките на това споразумение Брюксел се съгласи да поднови преговорите за присъединяване на Турция към ЕС, отдавна зациклили по няколко преговорни глави, сред които правата на човека.

Срещу ислямско-консервативното управление на президента Ердоган се сипят обвинения, че иска да накара да замълчи всеки критичен глас в страната чрез все по-голям натиск срещу медиите. Преди дни турското правосъдие поиска доживотен затвор за двама опозиционни журналисти – Джан Дюндар и Ердем Гюл, заради статия, обвиняваща режима, че доставя оръжия на сирийските ислямисти.

„Аз съм човек, който предпочита да каже: „Нека говорим единствено за литература“, но това вече е невъзможно. Човек не може да седне да си пише романа, когато Джан Дюндар е в затвора”, заявява Орхан Памук.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Не ща да остарявам. Мразя старостта. Болестите. Грижите. Тревогите...“

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 94 години

Анкета

Приключен ли е случаят с проф. Владко Мурдаров, уличен от Съюза на преводачите в плагиатство?

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

„Държавата срещу Фриц Бауер“ на Ларс Крауме (ревю)

Разбиването на един исторически мит, изваждането на светло на личността на Фриц Бауер, съпротивата срещу демократизацията на Германия правят необикновен този филм.

Филм за оцеляването и запазването на човешкото достойнство

„Първо убиха баща ми“ е коректно и майсторски направена лента. Този епос няма да бъде касов бестселър, но ще остане като знак за творческата зрялост на  Анджелина Джоли.

„Блейд Рънър 2049“ - достойно продължение  на оригинала 

До голяма степен Райън Гослинг изнася храбро шоуто на гърба си - до срещата си с Харисън Форд.

„Земя на сенки“ от Елизабет Костова – амбициозен замисъл, неоригинална трактовка

Ценя усилието на Елизабет Костова да направи достояние на света сложната и обременена съдба на българския интелектуалец в годините на соца, но за съжаление усилието й има скромен коефициент на полезното действие, тъй като разорава самоуверено и отривисто една вече отдавна експлоатирана тема.