САВА СЛАВЧЕВ

Джон Банвил – запомнете това име. Изключителен автор. За мен беше откритие. Това е добрата новина. Лошата е, че книгите му на български са изчерпани. Прочетох първо „Думата на обвиняемия”, изд. Алтера, в която обвинен в убийство интелигентен, дори ерудиран мъж, се опитва да обясни пред съда причините за извършеното убийство, люшкайки се между грубото и сантименталното, между гаменското и изтънченото.

Препратката към „Чужденецът„ на Камю е повече от явна, няма как да не се усети още от първите страници:

„Защото човекът вътре в тялото също ми беше чужд, всъщност, много по-чужд от познатото физическо създание. Не е много ясно, знам. Казвам, че онзи вътре е бил чужд за мен, но кое точно ‘мен’ имам предвид? Не, изобщо не е ясно. Но не за първи път изпитвах това усещане. Винаги съм се чувствал раздвоен, разклонен”.

Банвил гравира изящни страници, има блестящи описания, красив език, широк размах, брилянтни фрази и висока образност при описанията. Чуйте следното:

„В онзи ден тя се извърна от мен и днес ми се струва, че този жест беше изпълнен с бавна, безкрайно тъжна окончателност”.

Или:

„Пребродих обширното ламаринено хале и излязох сред уморената позлата на лятната вечер. Премина автобус, след него работник на колело. Часовниковата кула и часовникът, който си беше все така назад. Всичко беше толкова затрогващо, че се изненадах. Когато бях дете тук ми харесваше: кея, крайбрежната улица, зелената лятна сцена. Винаги се носеше сладко усещане на меланхолия, на смътно съжаление, сякаш някаква старомодна, весела музика, последната за сезона, тъкмо беше затихнала.”

ДЖОН БАНВИЛ, за онези, които не го познават, е ирландски автор,69 годишен, работил е като журналист, има доста издадени книги, пиеси, есета. Печели наградата „Букър” през 2005 година. На български са издадени още книгите „Морето”, „Катрин Фолс”, „Сребърният лебед”. Последните 2 са публикувани под явния псевдоним Бенджамин Блек.

Банвил е почитател на Реймънд Чаднлър и от известно време насам пише книги в жанра noir, за да възкреси любимата тематика и стил. Но най-вече за да отдаде почитта си към незабравимия Чандлър. През 2014 година излиза последната от тази поредица, озаглавена „Чернооката блондинка”, към момента все още непреведена на български.

За книгата му „Катрин Фолс” мога да кажа, че е един много добре структуриран роман, построен бавно и методично, тухла по тухла, за да се разгърне към края, където всички нишки се събират, за да разкрият тайните на католическото общество в Дъблин и Бостън през 50-те години на миналия век и самоучастието на самия главен герой Куърк, патолог от Дъблин, в семейната история на недомлъвките, лъжите и самотата. Класически криминален роман, в който всичко е на мястото си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 230 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.