САВА СЛАВЧЕВ

Джон Банвил – запомнете това име. Изключителен автор. За мен беше откритие. Това е добрата новина. Лошата е, че книгите му на български са изчерпани. Прочетох първо „Думата на обвиняемия”, изд. Алтера, в която обвинен в убийство интелигентен, дори ерудиран мъж, се опитва да обясни пред съда причините за извършеното убийство, люшкайки се между грубото и сантименталното, между гаменското и изтънченото.

Препратката към „Чужденецът„ на Камю е повече от явна, няма как да не се усети още от първите страници:

„Защото човекът вътре в тялото също ми беше чужд, всъщност, много по-чужд от познатото физическо създание. Не е много ясно, знам. Казвам, че онзи вътре е бил чужд за мен, но кое точно ‘мен’ имам предвид? Не, изобщо не е ясно. Но не за първи път изпитвах това усещане. Винаги съм се чувствал раздвоен, разклонен”.

Банвил гравира изящни страници, има блестящи описания, красив език, широк размах, брилянтни фрази и висока образност при описанията. Чуйте следното:

„В онзи ден тя се извърна от мен и днес ми се струва, че този жест беше изпълнен с бавна, безкрайно тъжна окончателност”.

Или:

„Пребродих обширното ламаринено хале и излязох сред уморената позлата на лятната вечер. Премина автобус, след него работник на колело. Часовниковата кула и часовникът, който си беше все така назад. Всичко беше толкова затрогващо, че се изненадах. Когато бях дете тук ми харесваше: кея, крайбрежната улица, зелената лятна сцена. Винаги се носеше сладко усещане на меланхолия, на смътно съжаление, сякаш някаква старомодна, весела музика, последната за сезона, тъкмо беше затихнала.”

ДЖОН БАНВИЛ, за онези, които не го познават, е ирландски автор,69 годишен, работил е като журналист, има доста издадени книги, пиеси, есета. Печели наградата „Букър” през 2005 година. На български са издадени още книгите „Морето”, „Катрин Фолс”, „Сребърният лебед”. Последните 2 са публикувани под явния псевдоним Бенджамин Блек.

Банвил е почитател на Реймънд Чаднлър и от известно време насам пише книги в жанра noir, за да възкреси любимата тематика и стил. Но най-вече за да отдаде почитта си към незабравимия Чандлър. През 2014 година излиза последната от тази поредица, озаглавена „Чернооката блондинка”, към момента все още непреведена на български.

За книгата му „Катрин Фолс” мога да кажа, че е един много добре структуриран роман, построен бавно и методично, тухла по тухла, за да се разгърне към края, където всички нишки се събират, за да разкрият тайните на католическото общество в Дъблин и Бостън през 50-те години на миналия век и самоучастието на самия главен герой Куърк, патолог от Дъблин, в семейната история на недомлъвките, лъжите и самотата. Класически криминален роман, в който всичко е на мястото си.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато правиш пиеса, интерпретираш творба, която вече съществува. При филмите не е така.“

Сидни Полак, американски режисьор, роден на 1 юли преди 88 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.