Димитър Чорбаджийски – Чудомир слага край на живота си на 26 декември 1967 г., като се хвърля от балкон на Правителствена болница, където го лекуват безуспешно от рак и пневмония. Предлагаме ви мисли на незабравимия сатирик художник, озаглавени „Драсканици в болницата”.

 

Почнат ли да ти устройват юбилей, да те чествуват и кичат с ордени, почнат ли да те снимат на филми – готви завещанието.

---

Аз обаче няма да умра през 1966 , защото тя бе определена за най-добрите представители на изкуството ни.

---

Седемдесет и седмата година навършвам скоро. Прилична възраст за умирачка.

---

Напоследък пък такива тържествени погребения правят на писателите, че просто да ти е драго да умреш.

---

Не ще да е занапред тъй скучно на „оня свят”. Кацнат ли космонавтите на Луната, след това ще кацнат при нас и ще ни носят новини от Земята.

---

Уж съм безпартиен, пък червените ми кръвни телца били  много повече от белите.

---

Ех, да имаше магазин за запасни човешки части, бих сменил всичките и най-напред главата.

---

Преливаха ми кръв, та казвам на доктора: тази кръв трябва да е от комсомолец, защото започнах да се заглеждам в медицинските сестри и боя се да не почна да налитам.

---

А като си дойдох в Казанлък, една жена, продавачка на цветя на пазара, хили се и ме гледа.

- Какво се смее!

- Вярно ли е, казва, че като ти прелели циганска кръв, почнал си да играеш кючек?

Аз така се шегувах в болницата, но как е достигнало от София тук?

---

След като ме оперираха, доста време не можах да се обръсна и ми поникна бяла брада, та като се погледнах в огледалото, бях приятно изненадан, че приличам на Хемингуей. Ех, да имах и пушката му…

---

Като се пооправих, отидох в болничната библиотека и казвам:

- Дайте ми да прочета нещо весело!

Библиотекарката, която ме не ме познава, ми подаде сборник от моите разкази.

- Този автор, казвам, не ми действува. Той не може да ме разсмее.

---

Жено, бъди спокойна, въпреки че там ще сме безсмъртни, уверявам те, че няма да се оженя втори път.

---

Напразно спорят коя марка леки коли била най-удобната. Най-удобната кола безсъмнено е катафалката. Возиш се легнал, окичен с цветя и не усещаш друса ли, или не.

---

Ах, ти, рак, ти, мой враг, медицината може да е безсилна, но аз …

---

Не се плаша… Чистата ми съвест ще ми бъде добра възглавница.

---

Чудех се, като остарея, какво ще правя, а аз щял съм да развъждам раци.

---

Трябва да си пострадал, за да добиеш представа колко много лечители мошеници на неизлечими болести има в България.

---

Тъкмо тези, които винаги са ме уверявали, че ме обичат и ценят, не са ме посетили в болницата.

---

Този път ми преляха кръв от жена. Аз дотогава не знаех, че можело. По този повод написах на приятели в К-к, че чувствам как гласът ми става по-тънък и ханшовете ми по-дебели. Ако изляза в града, виж, че съм се премъдрил с тенджера на глава в някой фризьорски салон.

---

Колкото наближава отиването ми при дяда господа, толкова повече почвам да го разбирам: бог, значи, е името му, а Саваот, Аллах, Йехова, Зевс, Буда, Мохамед, Конфуций и пр. – това са псевдонимите му.

---

Липсват ми левкоцити (бели кръвни телца) и казвам на сестрата:

- Като те сменят, купи ми, моля ти се, от града едни левкоцити. Ако няма другаде, попитай в „Кореком”.

---

Избраха ме народен представител тогава, когато и себе си не можех да представлявам.

---

За четвърти път съм в болницата през тия две години. Пътят до гробищата в Казанлък го зная, но оттам нататък като е толкова далеч! Ех, тия астронавти, как бавно пипат!

---

Какво оздравяване очакваш, когато в болницата се те поставили в стая с номер 13?

---

Че ще се мре, ще се мре, но най-смешното е, че преди три месеца си купих нов костюм. Има да се карат наследниците.

22. ХІІ. 1967 г.

Правителствена болница

(със съкращения)    

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 94 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.