Учителят по литература на Йордан Йовков в Първа мъжка гимназия в София предрича бляскавата му писателска кариера  по Коледа през 1897 г. Любопитната случка е разказана от най-задълбочения изследовател на писателя – Иван Сарандев, в книгата му „Йордан Йовков – жизнен и творчески път”, издадена от академично издателство „Марин Дринов”. 

Точно преди коледната ваканция учителят по литература Иван Грозев дава за домашно съчинение на тема „Обичаи при Бъдни вечер”. Всеки ученик от пети клас (днешен девети) е длъжен да разкаже за обичаите в родния си край и дом. По това време повечето възпитаници на гимназията са от провинцията. 

В първия час след ваканцията Андрей Сарафов, моли учителя да накара Йовков да си прочете домашното. Стеснителният Йордан чете „Бъдни вечер в Котленския и Добруджанския край”. Известно е, че той е роден в Жеравна, но баща му купува чифлик в Добруджа, където семейството по-късно се премества. Така че Йовков познава обичаите и в двата края. Ето какво разказва Сарафов:

„Помня, че започна с трапезата, отрупана с всички произведения на труда на българина; с традиционния ошав, колака, върху който гори свещ, кадилница с благоуханния тамян и прочие. После започна описанието за огнището с бъдника, над който клокочи менче с кървавица… Всичко това бе така описано, с такива хубави, правдиви и точни слова, сякаш бяха нанизани бисерни зърна на една прекрасна и скъпа огърлица. 

Представи ни Йордан цялата трапеза, заобиколена от цялото домочадие, начело с най-стария от тях, държащ кадилницата в ръка и след молитвата, прочетена от най-учения в семейството, да започне благословиите и благопожеланията за здраве и любов в семейството, за братска обич между синове и дъщери, между снахи и зетьове, между внуци и роднини…Благословии за конете в конюшните, за говедата в оборите, за овцете в кошарите, за кокошките и петлите в курниците, за пчелите, за бубите… Благословии за берекет в нивите, в градините, в лозята и бостаните; благословиите за милите пролетни гости – пойните птички, за щърка и лястовиците, за всичко, що е във връзка с бита на българина. Той – Йовков – не забрави да опише и проклетиите към всички гадини, болести и природни стихии, които спохождат човека и добитъка, да се пръждосат през море, в пусти гори тилилейски! Йордан Йовков изказваше тези благословии с една жива простонародна реч, толкова правдива, искрена и с толкова наивна вяра за осъществяването им, че ние, съучениците, докато Йордан четеше, с умиление слушахме и често избухвахме с глас в смях. 

А нашият преподавател, седнал на стола до катедрата, опрял лакти на нея, подпрял глава на ръце, с очи полупремрежени, унесено слуша разказа на Йордан Йовков.”

Когато четенето на домашното приключва, учителят Иван Грозев казва: „Я дайте разказа си! Той заслужава да бъде прочетен и в другите класове. Драги ученици, вие имате в класа си бъдещия писател, който е надарен с тънка и дълбока наблюдателност и език с жива изразителност.”

„От този момент Йовков сякаш порасна в очите на класа” – завършва разказа си Сарафов. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Има читател и читател, както и писател, и писател.”

Иван Теофилов, български поет, роден на 24 март преди 88 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

Да - 70.6%
Не - 29.4%
Не мога да преценя - 0%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Зелената книга“ – пътеводител към човешкото сърце

Филмът показва на практика как двама мъже от различни светове могат да преодолеят противоречията помежду си, да се уважават и обичат, да бъдат непробиваем тандем.

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.