Колекцията от 50 хил. книги на Умберто Еко съдържа 50 хил. книги – в апартамента му в Милано и в селската му къща в Умбрия. 84-годишният писател разказа за това пред публиката, която се събра във виенския „Бургтеатър”, за представянето на романа му „Numero Zero“, съобщи diepresse.com. 

Еко е започнал да трупа книги през 1980 г., когато му се наложило да прочете купища томове, за да напише дебютния си роман „Името на розата”. Така се сдобил със скъпото хоби да колекционира книги. 1500 екземпляра от сбирката му са исторически издания. Въпреки ценните произведения писателят не се страхува от крадци. 

„Трябва да им плащаш, за да крадат книги. Един съвременен обирджия няма представа кои трудове са ценни”, заяви авторът. 

Действието в „Numero Zero“ се развива през 1992 г. – нарочно, за да е в ерата преди интернета. Еко е известен противник на повсеместната дигитализация. Главният герой единодушно беше оприличен на Силвио Берлускони в германската преса, а писателят коментира това: 

„Изглежда германците са обсебени от Берлускони, и то много повече от италианците. Когато създавах образа, мислех и за хора като Доналд Тръмп и Рупърт Мърдок.”

Според критиката книгата, в която централни теми са булевардната журналистика, конспиративните теории и могъществото на глупостта, може да се използва като антиучебник в журналистическите факултети. 

„Вярваме, че светът се състои от нормални и неглупави хора. Но ако перифразираме Декарт, може да се каже, че глупостта е така добре разпределена, че повечето от нас са глупаци”, каза Еко. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Няма начин да пишеш добре и в същото време да пишеш лесно.”

Антъни Тролъп, английски писател, роден на 24 април преди 203 години

Анкета

Трябва ли да се забрани лотарията по телевизията?

Да, защото е хазарт - 95.8%
Не, какво толкова? - 4.2%

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.