„Може така да изглежда отстрани, но нямах такива намерения.” Така отговори писателят Георги Мишев на въпрос дали мемоарите му “Мир на страха ни” са разчистване на сметки. Писателят, който преди дни получи наградата „Йордан Йовков”, даде интервю за „24 часа”. 

„Писах за неща видени, преживени и надживени донякъде. Съжалявам, че някои от персонажите са още между нас и може да им стане криво, но това е правото на мемоариста. За отминалите “отвъд” - това са субективните ми усещания за техните дела или творчество, ако някой е на друго мнение, свободен е да го изрази. На много места цитирам публикувани факти, известни на предните поколения. Например редовете на Георги Караславов за родната му майка - изключително скверни слова на син за жената, която го е родила. Обществото трябва да ги знае, такова напомняне е здравословно, не мислите ли?”, казва писателят. 

В мемоарите си той разказва за натиска на комунистическата партия в писателските среди, за войнстващото бездарие и за преследването на свободомислещите интелектуалци. Мишев не спестява имена, нито позорни постъпки на съвременниците си, вади наяве връзкарството и графоманията в издателствата и редакциите. Специална глава е отредена на фалшификатите от т.нар. партизанска литература, създала измислено алиби на криминалните престъпници, избили без присъда хиляди хора „в името на партията” след 9 септември 1944 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Всеки мъж се нуждае от две жени – тиха домакиня и вълнуваща нимфа.”

Айрис Мърдок, ирландска писателка, родена на 15 юли преди 100 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

За всеки празник - 59.1%
Много рядко - 27.3%
Не подарявам книги - 9.1%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.