„След атентатите през януари два дни едва смогвах да следя новинарските канали, за да следя случващото се”, разказва френският писател Мишел Уелбек в статията си „След атентатите в Париж – каква демокрация за Франция?”, публикувана преди ден в „Ню Йорк таймс”. След кървавия 13 ноември обаче той почти не включил телевизора, а търсил контакт с хората, които пострадаха при бомбените атаки на „Ислямска държава”.

През януари излезе книгата на Уелбек „Подчинение” и това съвпадна с чудовищния разстрел на редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа си той описва гротесково как Франция е подчинена от исляма. 

В статията си писателят си спомня серията от бомбени атентати във френската столица през 1986 г., извършени от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. Уелбек разказва за способността на парижани само след седмица да се върнат към нормалния си живот. „Никаква човешка сила, дори страхът не са по-силни от навиците”, пише той и призовава: „Keep calm and carry on!”.  

Уелбек разсъждава върху политиката на европейските правителства за падане на границите и внушението, че те са старомоден абсурд. Той обвинява френското правителство в неадекватна политика спрямо французите. Според него се е стигнало до безотговорност, чиито резултати днес са очевидни. Основната задача на управляващите е да защитават населението на страната, смята авторът и описва разминаването между гражданите и техните представители в управлението. Колкото до въпроса каква демокрация – отговорът, който той дава, е: пряка демокрация. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Аз съм мръсница нито повече, нито по-малко от всяка друга жена.“

Брижит Бардо, френска актриса, родена на 28 септември преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.