„След атентатите през януари два дни едва смогвах да следя новинарските канали, за да следя случващото се”, разказва френският писател Мишел Уелбек в статията си „След атентатите в Париж – каква демокрация за Франция?”, публикувана преди ден в „Ню Йорк таймс”. След кървавия 13 ноември обаче той почти не включил телевизора, а търсил контакт с хората, които пострадаха при бомбените атаки на „Ислямска държава”.

През януари излезе книгата на Уелбек „Подчинение” и това съвпадна с чудовищния разстрел на редакцията на сатиричното списание „Шарли Ебдо”. В романа си той описва гротесково как Франция е подчинена от исляма. 

В статията си писателят си спомня серията от бомбени атентати във френската столица през 1986 г., извършени от проиранската терористична мрежа на Фуад Али Салех. Уелбек разказва за способността на парижани само след седмица да се върнат към нормалния си живот. „Никаква човешка сила, дори страхът не са по-силни от навиците”, пише той и призовава: „Keep calm and carry on!”.  

Уелбек разсъждава върху политиката на европейските правителства за падане на границите и внушението, че те са старомоден абсурд. Той обвинява френското правителство в неадекватна политика спрямо французите. Според него се е стигнало до безотговорност, чиито резултати днес са очевидни. Основната задача на управляващите е да защитават населението на страната, смята авторът и описва разминаването между гражданите и техните представители в управлението. Колкото до въпроса каква демокрация – отговорът, който той дава, е: пряка демокрация. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 "София не е България. Това, което става в останала част от страната, няма нищо общо със столицата, което е признак за недостатъчно развита държава."

Веско Ешкенази, български цигулар, роден на 3 март преди 51 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.