Ето какво написа писателят във „Фейсбук” за събитията в Париж:

„През 1939 Кирил Кръстев издава една книжка с есета "Последният Париж". За Парижките улици, за Париж на стражарите, Париж на продавачките в парфюмерийните магазини, Париж на тълпата в навечерието на една война. Париж, какъвто никога вече няма да бъде. 

Миналата седмица пътувах с влак, с един роман и един приятел холандски писател през Амстердам, Антверпен, Брюксел и Хага, същата нощ. Последната Европа. 

Докато сме говорили за тъгата, литературата и смисълът да се разказват истории от Шехерезада насам, някой е стрелял в хора. Научих веднага след срещата и първото, което си казах е - какъв е смисълът. Ако нищо от написаното досега не е успяло да спре това безумие, какъв е смисълът. Мълчах, пътувах, мислех. На другия ден отидох в един прекрасен музей и гледах облаците на Вермеер и Момичето с перлените обеци, стоях дълго, не ми се излизаше и бавно започна да ми се прояснява. Казват, че след 11 септември музеите за старо изкуство били пълни. Утешението на изкуството и на книгите. Не е много, но все е нещо. Нямам много какво друго да направя, имам няколко думи и един (твърде слаб), глас. И все пак - тази Европа, която видях - на четенията и в галерията - може да е тревожна, объркана, тъжна (какво по-човешко), но ми се стори жива и смислена, така ми се стори. Не последна. 

Да ми се прости, че говорих дълго, но и дълго мълчах:) И ако може по-малко да крещим, съдим, иронизираме, дърлим на дребно, а да помълчим и помислим”.

 

Коментари  

0 #1 Поля Сименова 21-11-2015 16:07
Нека помълчим,да Чуем Тишината.Тишината казва страшно Много.Да се смирим поне за миг.Да станем малки мравки,да станем ний дърво вековно и за Миг да Помълчим.
Цитиране
  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.