Ето какво написа писателят във „Фейсбук” за събитията в Париж:

„През 1939 Кирил Кръстев издава една книжка с есета "Последният Париж". За Парижките улици, за Париж на стражарите, Париж на продавачките в парфюмерийните магазини, Париж на тълпата в навечерието на една война. Париж, какъвто никога вече няма да бъде. 

Миналата седмица пътувах с влак, с един роман и един приятел холандски писател през Амстердам, Антверпен, Брюксел и Хага, същата нощ. Последната Европа. 

Докато сме говорили за тъгата, литературата и смисълът да се разказват истории от Шехерезада насам, някой е стрелял в хора. Научих веднага след срещата и първото, което си казах е - какъв е смисълът. Ако нищо от написаното досега не е успяло да спре това безумие, какъв е смисълът. Мълчах, пътувах, мислех. На другия ден отидох в един прекрасен музей и гледах облаците на Вермеер и Момичето с перлените обеци, стоях дълго, не ми се излизаше и бавно започна да ми се прояснява. Казват, че след 11 септември музеите за старо изкуство били пълни. Утешението на изкуството и на книгите. Не е много, но все е нещо. Нямам много какво друго да направя, имам няколко думи и един (твърде слаб), глас. И все пак - тази Европа, която видях - на четенията и в галерията - може да е тревожна, объркана, тъжна (какво по-човешко), но ми се стори жива и смислена, така ми се стори. Не последна. 

Да ми се прости, че говорих дълго, но и дълго мълчах:) И ако може по-малко да крещим, съдим, иронизираме, дърлим на дребно, а да помълчим и помислим”.

 

Коментари  

0 #1 Поля Сименова 21-11-2015 16:07
Нека помълчим,да Чуем Тишината.Тишината казва страшно Много.Да се смирим поне за миг.Да станем малки мравки,да станем ний дърво вековно и за Миг да Помълчим.
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 92 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.