„Писма до Вера” – първата пълна сбирка с писмата на Владимир Набоков до жена му, с която прекарват заедно 52 години, излезе в САЩ, съобщи newyorker.com. 

Книгата разкрива дълбоката херметична връзка на автора на „Лолита” и съпругата му Вера. Тя е неговият първи читател, неговият агент, машинописка, архивар, преводач, гардеробиер, мениджър, муза, асистент, шофьор и бодигард (носи пистолет в дамската си чанта). Вера е майка на децата му, а след смъртта му – пазител на наследството му. Тя опитва храната му, готви му, отваря пощата му и води кореспонденцията му. 

Когато са разделени, той болезнено страда за нея. Посвещава почти всичките си книги на нея. На Вера дължим опазването на романа „Лолита”, който Набоков в пристъп на отчаяние иска да унищожи. 

Вера Набокова излиза на повърхността едва през 2000 г., когато Стейси Шиф издава биографията й и печели с нея „Пулицър”. А от ранните писма на писателя до жена му се разбира, че той иска да й осигури „слънчево, просто щастие”. 

Вера Евсеевна Слоним е родена през 1902 г. – три години след Набоков – в Санкт Петербург. Семейството й бяга по време на Революцията и се установява в Берлин – първата столица на антиболшевишката диаспора. 

Вера е бледа, с фини кости и огромни очи. Елегантността на речта и дрехите й съперничи с тези на Набоков. Характерът й по думите на писателя е направен от тънки остри стрели. Вера е отлично образована от домашни учители и в Берлин работи в издателската къща, която баща й основава. Превеода от няколко езика. 

На 8 май 1923 г. Владимир и Вера се запознават на благотворителен бал в Берлин. Две години по-късно се женят. През 1937 г. се преселват във Франция, а заради факта, че Вера е еврейка, им се налага да бягат от настъпващите нацистки войски. През 1940 г. вече са в САЩ, където Набоков е назначен като експерт по пеперудите в Нюйоркския природонаучен музей. Скоро обаче започва да пише романи на английски и прави богата научна кариера, преподавайки в Станфорд, Харвард и др. престижни университети. 

„Писма до Вера” разкриват образ на жена, която очевидно цял живот е стояла умишлено в сянката на големия писател. Нарочно ли е това, прекалена скромност или нещо друго? „Ти си моята маска”, пише в едно от писмата си до нея Набоков. Може би не е случайно, че когато се запознават, тя е с маска на Арлекин, която отказва да свали. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Земята е огромен приют за повечето животни.”

Ерик Робъртс – американски актьор, роден на 18 април преди 62 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.