„Писма до Вера” – първата пълна сбирка с писмата на Владимир Набоков до жена му, с която прекарват заедно 52 години, излезе в САЩ, съобщи newyorker.com. 

Книгата разкрива дълбоката херметична връзка на автора на „Лолита” и съпругата му Вера. Тя е неговият първи читател, неговият агент, машинописка, архивар, преводач, гардеробиер, мениджър, муза, асистент, шофьор и бодигард (носи пистолет в дамската си чанта). Вера е майка на децата му, а след смъртта му – пазител на наследството му. Тя опитва храната му, готви му, отваря пощата му и води кореспонденцията му. 

Когато са разделени, той болезнено страда за нея. Посвещава почти всичките си книги на нея. На Вера дължим опазването на романа „Лолита”, който Набоков в пристъп на отчаяние иска да унищожи. 

Вера Набокова излиза на повърхността едва през 2000 г., когато Стейси Шиф издава биографията й и печели с нея „Пулицър”. А от ранните писма на писателя до жена му се разбира, че той иска да й осигури „слънчево, просто щастие”. 

Вера Евсеевна Слоним е родена през 1902 г. – три години след Набоков – в Санкт Петербург. Семейството й бяга по време на Революцията и се установява в Берлин – първата столица на антиболшевишката диаспора. 

Вера е бледа, с фини кости и огромни очи. Елегантността на речта и дрехите й съперничи с тези на Набоков. Характерът й по думите на писателя е направен от тънки остри стрели. Вера е отлично образована от домашни учители и в Берлин работи в издателската къща, която баща й основава. Превеода от няколко езика. 

На 8 май 1923 г. Владимир и Вера се запознават на благотворителен бал в Берлин. Две години по-късно се женят. През 1937 г. се преселват във Франция, а заради факта, че Вера е еврейка, им се налага да бягат от настъпващите нацистки войски. През 1940 г. вече са в САЩ, където Набоков е назначен като експерт по пеперудите в Нюйоркския природонаучен музей. Скоро обаче започва да пише романи на английски и прави богата научна кариера, преподавайки в Станфорд, Харвард и др. престижни университети. 

„Писма до Вера” разкриват образ на жена, която очевидно цял живот е стояла умишлено в сянката на големия писател. Нарочно ли е това, прекалена скромност или нещо друго? „Ти си моята маска”, пише в едно от писмата си до нея Набоков. Може би не е случайно, че когато се запознават, тя е с маска на Арлекин, която отказва да свали. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ОТКЪС

    Юлия Кръстева - „Пътувам себе си“

    „Книгата се пише от двама. Тя ме впечатлява и това я забавлява, аз връщам теоретичката към нейните преживявания, емоции, тя играе играта, или пък не, продължаваме нататък“, разказва съавторът на книгата Самюел Док.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Богомил Симеонов

    Той бе Еньо, Жельо, Ивайло, Хищникът, крал Андрей, генерал Бергонцони, жрецът на хан Аспарух…

     

„Дирижирането не е само четене на партитури, а и натрупване, поддържане на традиция в музикалния живот. Това е дълъг, труден процес .“

Емил Табаков, български диригент, роден на 21 август преди 71 години

Анкета

Редно ли е държавата да плати изложбата на депутата Вежди Рашидов?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Могъщата притегателна сила на „Сикарио“

Като добър професионалист Стефано Солима дори ни проверява киноманската памет.

Том Круз - отличник в MI-6

"Мисията невъзможна: Разпад" е образцов екшън.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.