„Дойче веле”

"Войната започна днес. Никой не искаше да повярва, че е възможно. Вечерта бяхме с Елза в парка, децата бягаха в кръг около нас. А ние ругаехме Хитлер и вярвахме, че война няма да има. Но ето, че се случи тъкмо обратното..." Това е записала на 1 септември 1939 г. в дневника си 32-годишната тогава Астрид Линдгрен.

Проблемите й по онова време не са били малко - на 18 години Астрид Ериксон ражда извънбрачно дете от главния редактор на вестника, в който започва журналистическата си кариера. След това работи като стенографка, продавачка на книги и секретарка. След запознанството си със Стуре Линдгрен Астрид ражда второто си дете и престава да носи мъжки костюми и каскети.

Записките ѝ по времето на войната, издадени в Германия под заглавието "Светът се е побъркал: Дневниците от 1939 до 1945", са първият сериозен литературен труд на писателката. Текстовете илюстрират красноречиво как нейният стил става все по-свободен, формулировките - по-резки, а сравненията все по-иронични.

Дневниците са замислени като хроника на лудостта, обхванала света през войната, за която свидетелстват множество изрезки от вестници. От 1942 г. нататък обаче авторските коментари стават все повече.

През последните две години от войната (1944-1945) Астрид води дневниците си паралелно с работата над първата си книга за "Пипи Дългото чорапче" - най-силното момиче на света, което, както е известно, побеждава дори смешния цирков диктатор Адолф. Пипилота (с майка ангел и баща негърски крал) е дете на Втората световна война.

Хроника на апокалипсиса

Жанрът, който Астрид Линдгрен избира за своя първи литературен опит, може да бъде определен като документална проза. Астрид е имала опит в тази област, тъй като от 1940 година нататък е работела в отдела по цензурата на писмата към шведските тайни служби.

В дневниците й по странен начин се редуват удивително точни информации за унищожаването на европейските евреи, за ужасите на нацистките концлагери и зверствата на войната с подробни описания на приятни разходки с колело, получените подаръци за Коледа и изброяването на ястията, от празничната трапеза: "бут-шунка, тежащ 3,5 кг, домашно приготвен пастет, печено телешко, пушена змиорка, еленско месо". В родината на писателката това се тълкува като доказателство за дребнобуржоазния начин на живот, който води семейството на Астрид, и дори като проява на двуличие.

Все пак трябва да се отбележи, че Линдгрен напълно е съзнавала привилегията си да живее в неутрална Швеция. "Кой друг в света се радва на спокойствие като нашето?", пише тя. Наясно е също и с това, че не могат да се сравняват дребните несгоди на живота, който тя води, с драмите на обхванатия от войната свят.

Въпреки това Астрид си има и лична драма: съпругът ѝ я напуска заради друга жена. В дневниците тази лична драма остава на втори план, паралелно със записките за войната: "Леят се реки от кръв, превръщат хората в инвалиди, навсякъде се усеща страданието и отчаянието, а мен ме тревожат повече личните ми проблеми", самокритично констатира Линдгрен през юли 1944 година.

Сталин е по-лош от Хитлер

За Астрид Линдгрен Втората световна война представлява битка между две чудовища: на болшевизма и на нацизма. А ако трябва да избира по-малкото от двете злини, лично тя би предпочела нацизма: "За нас, шведите, една отслабена Германия може да означава само едно: че руснаците ще ни стиснат за гушите. Бих предпочела до края на живота си да казвам "Хайл Хитлер", отколкото руснаците да дойдат при нас. Не мога да си представя нищо по-отвратително от това", е записала Линдгрен в дневника си на 18 юни 1940 година.

По-нататък тя споделя неща, дочути от случайна гостенка, финландка, за зверствата, извършвани от "руските окупатори" - за разстрели на деца, издевателства и изнасилвания. "Господи, не допускай руснаците да дойдат и при нас!", моли се писателката.

Независимо от отвращението към Хитлер, у Астрид се затвърждава впечатлението, че "сред германците има и много порядъчни хора, няма как да е иначе", пише тя. По време на блокадата на Ленинград писателката изпитва съчувствие към руснаците, но и тогава тя продължава да гледа на страната враждебно: "Трябва да си руснак, за да изтърпиш такива страдания", пише тя.

В заключителните глави от дневника авторката споделя радостта си от края на войната, разказва за отварянето на бензиностанциите в Швеция, за връщането на кралското семейство в столицата, което тя тълкува като белег за нормализирането на живота. Последните страници в дневника са от края на декември 1945 година: "Пожелавам си, както и на всички хора, щастлива Нова година. Нека тя бъде много по-добра от предишната."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Вярвам, че човекът на изкуството трябва да бъде индивидуалист, леко изолиран.“

Кшищоф Пендерецки, полски композитор и диригент, роден на 23 ноември преди 84 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.